Георгий Плеханов

руски философ

Георгий Валентинович Плеханов (на руски: Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов) с псевдоними Н. Белтов, А. С. Максимов-Дружбинин и други е теоретик и пропагандист на марксизма, философ,[1] виден деятел на руското и международното социалистическо движение.[2]

Георгий Плеханов
Гео́ргий Валенти́нович Плеха́нов
руски философ
Georgi Plechanow.jpg
Роден
Починал
30 май 1918 г. (61 г.)
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Религияатеизъм
ПсевдонимН. Бельтов
А. Волгин
С. Ушаков
Н. Андреевич
Н. Каменский
А. Кирсанов
Н. Валентинов
Утис
Симплициссимус
Д. Кузнецов
Г. Б.
П. Бочаров
A. Volgin
Политика
ПартияРуска социалдемократическа работническа партия
Георгий Плеханов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 29 ноември 1856 година в Гудаловка, Тамбовска губерния.

През 1879 година успява да избяга от евентуална каторга[3] и през 1880 година емигрира в Швейцария. Завръща се в Русия през 1917 години след 37 години изгнание.

След завръщането си в Русия, Плеханов не е допуснат в Изпълкома на Петроградския съвет, където не намира място и неговият поддръжник Григорий Алексински. Причината за това е „отбранителната“ позиция на Плеханов, която за дейците на Съвета е неделима от антивоенната позиция. Има отрицателно отношение към Октомврийската революция, защото мисли, че властта, съсредоточена в една партия и една класа може да има пагубни последствия.

Отстранен от ръководни роли, Плеханов е принуден да се ограничи с редактирането на вестник „Единство“, където публикува статии с отклик на важни политически събития, води спорове с опоненти и идейни противници. Плеханов поддържа Временното правителство, застава срещу Априлските тезиси на Ленин, наричайки ги „бълнуване“.

Боледува от туберкулоза, която се влошава и умира през 1918 година в санаториум край село Иличьово.

ПроизведенияРедактиране

  • Н. Г. Чернишевски, 1894.
  • Анархизъм и социализъм, 1894
  • Към въпроса за развитието на монистическия възглед за историята, 1895.
  • Приноси към историята на материализма, 1896.
  • Материалистическото разбиране за историята, 1897.
  • Към въпроса за ролята на личността в историята, 1898.
  • Срещу анархизма, 1895.
  • основни въпроси на марксизма, 1907.
  • Войнстващият материализъм, 1907.
  • Хенрик Ибсен, 1908.
  • Изкуството и социалният живот, 1912.

ИзточнициРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за