Георги Атанасов (живописец)

български художник
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.

Георги Георгиев Атанасов е български художникживописец. В картините си той предсъздава лика на българското село като рисува предимно пасторални пейзажи и портрети.[1]

Георги Атанасов
български живописец
Роден
село Гирен (дн. село Белозем), Османска империя
Починал
1951 г. (76 г.)
Националност България
АкадемияДържавно рисувално училище
Ярослав Вешин
Карл фон Маар
Професияживописец

Биография редактиране

Георги Атанасов е роден на 18 януари 1874 година в пловдивското село Гирен, тогава в Османската империя, днес село Белозем, България. През 1902 г. завършва Държавното рисувално училище, специалност „Живопис“ в класа на Ярослав Вешин. От 1909 година специализира в Мюнхен в класа по живопис на проф. Карл фон Маар.[2]

След около две години се завръща в България. Наред с изявите си на художник е учител по рисуване в различни училища. Преподавал е в Хасково, Пазарджик, Белозем, Пловдив. Пенсионира се през 1934 година. Активно участва в дейността на Дружеството на южнобългарските художници, на което е и председател. Излага в две изложби на съюза „Лада“ – Белград (1904) и София (1906) и в общите художествени изложби на Съюза на художниците. Публикувал е и художествена критика, най-вече за пловдивски художници.

Атанасов е създател на портрети, пасторални пейзажи и фигурални композиции. Участва в общи художествени изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и Пловдивската градска художествена галерия[1], Русия и частни лица[2].

По-известни творби редактиране

  1. „Димитър Берберов“ – 1922 г.
  2. „Костаки Пеев“ – 1928 г.
  3. „Залез над Пловдив“ – 1936 г.
  4. „Из Калофер“ – 1936 г.
  5. „Автопортрет“ – 1940 г.
  6. „Кооперативна жътва“ – 1947 г.

Източници редактиране

  • Българските художници и Мюнхен. Модерни практики от средата на 19 до средата на 20 век, с. 122