Георги Кенков
Георги (Гаки, Гако) Димитров Кенков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Георги Кенков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1932 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Лазар Кенков |
Биография редактиране
Кенков е роден в 1867 година в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция. Брат е на Лазар Кенков.[1] Баща му Димитър Кенков е кмет на Косинец, който след убийството на жандармерийския чаушин Зюлфу в кулите при Бей бунар в 1902 година, е арестуван заедно с Янаки Палчев и изтезаван. Затворен е в Корча, където след една година умира.[2] В 1897 година заминава за България. Връща се в Македония в 1900 година, влиза във ВМОРО и става селски войвода. Участва в сражението при Локвата и Виняри, за което е награден с медал,[3] а след това в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Сражава се и на новия фронт срещу четите на гръцката пропаганда. На 3 май 1907 година след като селяните заминават на гурбет в чужбина, 320 членна гръцка чета, ръководена от капитаните Янис Критикос и Христос К. Мицос отсяда в Кърчища, където местният гъркоманин Пандо Гачко я снабдява с турски дрехи и след това през деня водена от куриера Спиро Влаха напада Косинец. Кенков и Дельо Марковски се разполагат в една къща, Гюто (Йото) Стасков и Митре Пировски във втора, а малкото братче на Марковски Кръсто - в трета и петимата отблъскват андартите, които привечер се оттеглят с 20 души жертви.[4]
В 1913 година е Кенков арестуван от новите гръцки власти и затворен до 1916 година. След това е доброволец в българската армия.[5]
Умира през 1932 година в Билища.[6]
Бележки редактиране
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 272.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 273.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 301.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 32 - 40.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 75.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 214.