Косинец

селище в Гърция, Западна Македония
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Ко̀синец или рядко книжовно Кòстенец[1] (на гръцки: Ιεροπηγή, Йеропиги, до 1927 година Κοστενέτσι или Κωστενέτσι, Костенеци;[2] на албански: Kostineci) е село в Република Гърция, дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

Косинец
Ιεροπηγή
— село —
Изглед от Косинец, 2011 г.
Изглед от Косинец, 2011 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1080 m
Население 294 души (2011 г.)
Демоним Косинчѐни
Пощенски код 52050
Телефонен код 52050
Косинец в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Чешмата Кланца

Косинец е разположено на 25 километра северозападно от демовия център Костур и на 3 километра от албано-гръцката граница в подножието на планината Орлово или Малимади. Селото е построено амфитеатрално между ридовете Чуката (Вилски връх), Змията, Свети Атанас, Габро, Рудища и Клищевища с изглед към планината Грамос на юг, и областта Девол и планината Морава на запад в Албания.[3] В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 23 семейства.[4]

Селото е традиционно разпределено на три махали, като в средната е църквата „Света Великомъченица Петка“, в която се намира смятаният за лечителен извор, на който през 1927 година е прекръстено селото – Йеропиги на гръцки означава светен извор. Самият извор е оформен като чешма на южната стена на църквата, която се е именувала от местните българи Кланца и оформена като чешма на 12 май 1867 година. Църквата „Света Петка“, строена през 1867 година и наричана днес „Агия Параскеви“ (Αγία Παρασκευή) е единствената оцеляла сграда след пълното разрушаване на селото през 1949 година. След заселване на власите през 1957 година в селото, е пристроена камбанария в характерен гръцки стил.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Според легенда сред българските жители на Косинец, селото е основано от българи след идването на турците, от пет околни села – Колища, Селско (или Горяни), Свети Йован, Свети Илия и Умени.[3][5] Всички косинчени знаят кой род от кое от петте села произхожда. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 23 семейства под името Костенеч.[6] Според Георгиос Модис („Македонската борба и новата история на Македония“, 1967) селото е основано в началото на XVII век от власи от Северен Епир, които постепенно били асимилирани от местното българско население.[7]

В края на XIX век селото е чисто българско. Традиционно жителите му се прехранват с гурбет като зидари, каменоделци и търговци. Косинец е първото село в Костурско заедно със Загоричани, в което е открито българско училище. Това става през 1868 година без разрешението на Костурския гръцки владика Никифор,[8] когато в своя дом Търпо Поповски започва да преподава на 60 ученици. Училището е закрито през следващата година, тъй като Търпо Поповски открива училище и започва да преподава във Воден, но през учебната 1871 – 1872 година то подновява работата.[9] През учебната 1883/1884 година Петър Станоев е учител в Косинец.[10] След издаването на фермана за учредяването на Българската екзархия във вестник „Македония“ е публикувана следната дописка от Косинец:

Косинец село на Костурска епархия, април 16, 1870... Господине съчинителе! Неизказаема е радостта, която усетихме, когато се научихме за решението на Болгарския вопрос, който от десет години беше висящи, а най-паче когато видохме и фермано.[11]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Косница (Kosnitza) живеят 600, а в Костенац (Kostenatz) 2400 гърци.[12] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Косинец (Kossinetz) е посочено като село в Костурска каза със 192 домакинства с 548 жители българи.[13] През 1878 година в Костурско действа с чета капитан Наум от Косинец.[14] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Косинец има 1360 жители българи.[15] През есента на 1899 година видният български деец в селото Христо Стамчето е убит между Смърдеш и Косинец от Сефедин ага от Света Неделя, член на разбойническото семейство Меровци.[16]

 
Косинец в 1928 година. В долния десен ъгъл е чешмата Кланца
 
Икона на Свети Йоан Кръстител от „Света Петка

В началото на XX век повечето жителите на Косинец са под върховенството на Българската екзархия, като и последните патриаршистки семейства се отказват от Патриаршията след Илинденското въстание.[17] Същата година турските власти не допускат учителя Тома Шапарданов от Мокрени да отвори българско училище в селото.[18] Селото остава екзархийско въпреки натиска на гръцката въоръжена пропаганда чак до попадането си в Гърция през 1912 година. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Косинец (Kossinetz) има 1560 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.[19]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Косинец от 200 къщи останали само 8 неизгорени, изгорени са църквите „Света Петка“ и „Свети Атанас“, и са убити Васил Киселинчев (86 г.), Цвета В. Киселинчева (88), Трендо Мацанов (90), Мануша Т. Мацанова (78), Деспа Ц. Оцева (72), Елена С. Гершанова (73), Мара Пенова (70), Киро Главковски (64), Мара X. Тумбарова (27), Илия А. Петков (13), Герго Руков (62), Митровица Пеличарка, Коло Петков (51), Стоян Мацанов (60), Пене Пулячев (70).[20] Както и Динко Калановски (69). При ново нападение на 27 август са убити още 29 души и са изгорени още седем къщи. От Косинец 88 души участват във въстанието, като от тях загиват Кръстьо Кондов Георгиев, Димитър Киров, Търпо Трайков и Христо Киселинчев.[21]

След въстанието косинчени са принудени да отблъскват и нападенията на гръцките андартски чети. През февруари 1907 година османски части успяват да убият в Косинец трима четници на ВМОРО – Нашо Марковски, влаха Гушо Зубов и Щерьо Зисов (Живков), брат на Костандо Живков.[22] На 3 май 1907 година след като селяните заминават на гурбет в чужбина, 320 членна гръцка чета, ръководена от капитаните Янис Критикос и Христос К. Мицос отсяда в Кърчища, където местният гъркоманин Пандо Гачко я снабдява с турски дрехи и след това през деня водена от куриера Спиро Влаха напада Косинец. Дельо Марковски организира отбраната на селото – заедно с Георги (Гако) Кенков се разполагат в една къща, Гюто (Йото) Стасков и Митре Пировски във втора, а малкото братче на Марковски Кръсто – в трета и петимата отблъскват андартите, които привечер се оттеглят с 20 души жертви. От селяните е убита Султана Динева Гушлева, деец на комитета и едно момиче, което е нарязано на парчета. При оттеглянето си андартите изгарят къщата и дюкяна на Марковски.[23]

На 13 май 1908 година 200 андарти под ръководството на Георгиос Диконимос (капитан Макрис) нападат Косинец, но са отблъснати от селската милиция с големи загуби. От това време започва и голямото преселение на косинчени към България, което се засилва след 1913 година. След 1903 година мнозина жители на Косинец се изселват в САЩ. През 1906 година в Мадисън, Илинойс преселниците от Косинец създават свое благотворително дружество.

Гръцка статистика от 1905 година представя Костенеци като село с 1083 жители – 600 гърци и 483 българи.[24] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Косинец има 159 къщи с 822 жители и функционират църква и училище с 5 учители.[25] Според Георги Константинов Бистрицки Косинец преди Балканската война има 210 български къщи.[26]

При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и шест души от Косинец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[27]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/2 ч. на северозапад от с. Дъмбени, под едно хълмисто място, на равнинка е разположено българското с. Косинец. То е прочуто от името на поборника-свещеник поп Търпо Поповски, революционер и сеятел на българската азбука в гр. Костур и околните български села... В селото имаше българска черква и свещеници, българско училище и учители: Никола Калоянов, Гроздан Орлинов и др. За духовен началник признаваха Негово Блаженство Екзарх Йосиф I.[28]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Косинецъ е обозначено като българско селище.[29]

В ГърцияРедактиране

 
Косинец след 1930 година.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. До 1940 година в България се прокудени 165 семейства с 610 жители, на което се дължи и постоянното намаляване на българското население на селото.[3] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Косенец има 150 къщи славяни християни.[30] В 1924 година в селото са заселени 58 души (12 семейства) понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено-местно българско население и с 12 бежански семейства и 53 души бежанци.[31] В 1927 година селото е прекръстено на Йеропиги.[32]

Традиционно жителите на селото са майстори зидари гурбетчии, механджии и търговци.[3]

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година в Косинец живеят 110 българогласни семейства, като всички са „българомислещи с изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 458 души, 400 от които с „негръцко национално съзнание“.

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италиански наказателни отряди.[33]

Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и в 1949 година е разрушено напълно от гръцката войска и всичките му жители – и българи и гърци бежанци го напускат, като преди това 78 деца са отвлечени изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[3][24] От 1951 до 1957 година е напълно обезлюдено. В 1957 година в селото (както и в съседните села Смърдеш и Въмбел) са заселени 70 влашки номадски семейства предимно от Теспротия и някои от съседната останала в Албания област Колония.[3] След прогонването на българското население от страна на гръцките власти, Косинец днес е най-голямото влашко село в региона.

 
Изглед към селото от запад
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1221[3] 563[3] 501[3] 507[3] 0[3] 449[3] 440[3] 450[3] 451[3] 420 294

ЛичностиРедактиране

Родени в Косинец
 
Отец Търпо Поповски
 
Четата на Митре Киров Пировски[34] или Атанас Пировски[35]
 
Реклама на Първата българска шивачница и дрехарница на В. Н. Калановски от Косинец в Гранит Сити, САЩ, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
 
Реклама на бакалницата, месарница и хлебарница на Лазар Палчев в Гранит Сити, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
  •   Андон Терзиовски (Αντώνιος Τερζής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, част от гръцкия комитет заедно с Васил Цеманов, Трифон Емануилов, Михаил Кършаков, Иван Гулев, П. Калинов, П. Бичов (Π. Μπίτσος), И. Ружков (Ι. Ρούζκας). Убит от български четници в къщата му с братовчед му Ан. Гулев (Αν. Γούλιος)[36]
  •   Атанас Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[37]
  •   Атанас Кършаков (1880 – 1907), български революционер
  •   Атанас Миховски (1895 – 1924), български политик, деец на БКП
  •   Атанас Палчев, деец на ВМОРО
  •   Атанас Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[38]
  •   Васил Андонов Майналовски – Майски, български офицер (полковник) и деец на ВМРО[39]
  •   Васил Кършаков, български революционер
  •   Василка Пандова (1900 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[40]
  •   Веса Кършакова (1908 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[40]
  •   Георги Кенков (1867 – 1932), български революционер
  •   Георги Киселинчев, български архитект
  •   Георги Попстефанов, гръцки андарт
  •   Георги Сидерков, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[38]
  •   йеродякон Григорий Бейдов, български просветен деец, учител в Костурското българско училище[41]
  •   Дельо Марковски (1871 – 1939), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Димитър Палчев, виден български лекар, общественик, деец на Костурското братство
  •   Драган Орлов, български публицист
  •   Зисо Пенчев (Ζήσης Πέντσας), гръцки андартски деец, учител, помощник на Георгиос Цондос[36]
  •   Зисо Терзиовски (Ζήσης Τερζής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[36]
  •   Иван Гулев (Ιωάννης Γούλιος), деец на ВМОРО, издал на костурския владика Германос Каравангелис организационни тайни, осъден от ВМОРО на смърт, спасил се с бягство в Гърция и преминал на гръцка страна[42]
  •   Иванчо Терзиовски, гръцки андартски капитан
  •   Кирил Лазаров Пировски (1926 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., партизанин в отряда на Лазар Търповски и Младежки батальон на ЕЛАС (1944), затворен (1946), войник на ДАГ в отряда на Пандо Шиперков (1947 – 1949), раняван 4 пъти, след разгрома на ДАГ емигрира, по-късно се заселва във Варна, България, оставя спомени[43]
  •   Лазар Атанасов Гушлев, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК в 1902 година[44]
  •   Лазар Кенков (1859 или 1860 – след 1943), български революционер
  •   Лазар Киселинчев (1874 – 1946), български революционер
  •     Лазар Палчев, (1876 – 1960), български революционер и общественик, деец на МПО
  •   Лазо Павлов (Стефанов) Миовски – Желевар, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[37]
  •   Ламбо Кръстев – Хаджията (1878 – 1906), български революционер от ВМОК, четник при Анастас Янков, загинал във Влахи[45]
  •   Ламбо Трайков Марковски (р. 1899 - ?), интербригадист[46]
  •   Ламбри Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[47]
  •   Ламбро Руков, четник при войводата Васил Чекаларов
  •   Минчо Томов (Стамчев, Станчев) (около 1845 – ?), български революционер
  •   Мито Миовски (р. 1936), езиковед от Северна Македония
  •   Митре Пировски (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  •   Надежда Калановска (1906 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[40]
  •   Наум Киров (Наум Константинов, Ναούμης Κωνσταντινίδης), хайдутин
  •   отец Наум Отцев (1870 – 1927), български свещеник и революционер
  •   Наум (Нумо) Марковски (? - 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Наум Попйовчев Търповски, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Наум Руков (1847 – 1937), участник в гръцкото и българското революционни движения, деец на ВМОРО
  •   Никола Гушлев (1902 – 1992), деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[48]
  •   Никола Кирчов, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[49]
  •   Никола Попкиров – Боримечката, деец на ВМОРО[50]
  •   Никола Поповски (ок.1876 – 1922), български предприемач
  •   Никола Попстанишев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[51]
  •   Пандо Киселинчев (1890 – 1982), български скулптор
  •   Петър Панчов, завършил техническо училище в Атина в 1881 г.[52]
  •   Сарандис Цеманис (Цеманов, 1892 – 1973), гръцки лекар, кмет на Костур
  •   Стоян Гушле (1848 – ?), български харамия
  •   Трайко Медьов, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[53]
  •   Трифон Емануилов (Τρύφων Εμμανουήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[54]
  •   отец Търпо Поповски (1848 – 1928), български свещеник, просветен деец и революционер
  •   Филип Димодидаскалов (Φίλιππος Δημοδιδασκάλου), гръцки андартски деец, арестуван и убит от Кляшев и Кършаков[54]
  •   Филип Саров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[55]
  •   Христо Гушлев – Гучо (1869 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Христо Калинов (Χρήστος Καλίνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, заедно с Васил Цеманов, Трифон Емануилов, Михаил Кършаков и Андон Тезиовски създава гръцки комитет в селото[54]
  •   Христо Карликов (Риста Карликович, 1878 – 1947), сръбски просветен деец
  •   Христо Киселинчев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[51]
  •   Христо Нолчев (1873 – 1964), български революционер и общественик
  •   Христо Руков (1887 – 1970), член на Изпълнителния комитет на ВМОРО
  •   Цветко Василев Попцветков (1876 – 3 януари 1943), деец на Илинденската организация[56]
  •   Яни Пировски (1923 – 1949), командир на ДАГ
Македоно-одрински опълченци
 
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Горно Върбени, Ставро Георгиев от Емборе
  •   Иван А. Майналовски (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[57]
  •   Петър Анастасов, 23-годишен, търговец, ІІІ клас, орден „За храброст“ ІV степен, орден „За военна заслуга[58]
  •   Ставри Майноловски (Ставре Майноловски, 1880 – ?), майстор, II клас, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 5 одринска дружина, Огнестрелен парк на МОО[57]
Свързани с Косинец

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

Открийте още информация за Косинец в нашите сродни проекти:

  1. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 74. Посетен на 24 декември 2015.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  4. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 116
  5. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, стр. 16.
  6. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
  7. Μόδης, Γεώργιος. Ο Μακεδονικός αγώνας και η νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας, (1967).
  8. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 25.
  9. Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, стр. 18, 22, 25.
  10. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 97.
  11. „Македония“, 25 април 1870 година.
  12. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  13. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  14. Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24-ти Април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  16. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 37.
  17. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  18. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  19. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  20. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 293.
  21. Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 13.
  22. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 170.
  23. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., ISBN 954-9514-56-0, стр. 32 - 40.
  24. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ieropigi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  25. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  26. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
  28. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 28.
  29. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  30. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  31. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  32. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  33. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  34. Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004.
  35. Киселинчевъ, Лаз. Т. Допълнителни дани по откриване шифъра на Атинския гръцки върховенъ Революциоиенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ. // Илюстрация Илиндень 2 (122). Илинденска организация, Февруарий 1941. с. 12.
  36. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
  37. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  38. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  39. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
  40. а б в Картон на записа № 231. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  41. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45-47.
  42. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57, 357.
  43. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 346. Посетен на 3 септември 2015.
  44. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  45. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  46. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 243.
  47. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  48. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
  49. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  50. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  51. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  52. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  53. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  54. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  55. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  56. Скръбна вестъ. // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
  57. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  59. 120 минути, 13 май 2018 г., btv.bg, посетен на 14 май 2018 г.