Георги Минчев (певец)

български рок музикант
(пренасочване от Георги Минчев (музикант))
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Минчев.

Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец, музикант и композитор. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.

Георги Минчев
български рок музикант
Проект за паметник на Георги Минчев, автор Красимир Кръстев-Ломски
Роден
Починал
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
НаградиЗлатният Орфей
Мелодия на годината
Музикална кариера
Стилблус рок, поп рок, психеделичен рок, рокендрол, хардрок
Инструментивокал, китара
Гласбаритон
Активностот 1965 г.
ЛейбълБалкантон
Участник вСтари муцуни
Подпис
Уебсайтgoshominchev.com
Георги Минчев в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“.[1]

Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). Пял е с Бисер Киров и Васил Попвасилев. През 1965 г. е солист на „Студио 5“. През 1967 г. работи с Щурците, а в периода 1967 – 1968 съпровожда квартета „До-Ре-Ми-Фа“. През 1968 – 1969 г. е в Сребърните гривни като вокал и китарист.. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“. „Снегът“ на спомена" е номинирана за „Мелодия ма месеца“ през 1967 г. През 1968 г. получава награда за най-добро изпълнение на съветска песен на конкурса „Сочи 68“, а през 1969 г. участва на Интервизия в Карлови Вари.[2][3]

 
Механичното пиано на Георги Минчев. Експонат от Националния политехнически музей, София.

Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни в България песни на френски език. През 1975 г. излиза малката плоча „Entre Toi Et Moi“, която получава възторжена оценка от критика Жак Мерсие.[4][5]

След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.

След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.

През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език, със свои песни, които са слабо познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

Памет редактиране

 
Паметна плоча на Георги Минчев в Созопол.

В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал „Цвете за Гошо“ в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, „Стари муцуни“ и др.

Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев (Карта). Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.

През 2023 г. излиза документалният филм „Цветният скитник“, посветен на Георги Минчев.

Дискография редактиране

Студийни албуми редактиране

Сингли (EP) и малки плочи (SP) редактиране

  • Сребърни ята (1969) (SP)
  • Детелина (1972) (SP)
  • Entre toi et moi (1975) (SP, издадена в Белгия)
  • Палома Бланка (1975) (сингъл)
  • Рокендрол (1980) (сингъл)

Компилации редактиране

Източници редактиране

  1. Георги Минчев – живот, изпят с ритъма на рока
  2. Цвете за Гошо
  3. Антонова И., Павлов П., Грозев А., Спространов Т., Розов Е., Габеров И. Български енциклопедичен речник / с ред. на И. Габеров. – В. Търново: GABEROFF, 2000. – 1328 с. – 1000 екз. – ISBN 954-9607-11-9.
  4. Жоро Минчев не срещна жената на своя живот
  5. Georges Minchev* – Entre Toi Et Moi

Външни препратки редактиране