Георги Минчев (певец)

български рок музикант
(пренасочване от Георги Минчев (музикант))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Минчев.

Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец, музикант и композитор. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.

Георги Минчев
български рок музикант
Georgi Minchev.jpg
Проект за паметник на Георги Минчев, автор Красимир Кръстев-Ломски
Роден
Починал

Образование Университет за национално и световно стопанство
Награди Златният Орфей
Мелодия на годината
Музикална кариера
Стил блус рок, поп рок, психеделичен рок, рокендрол, хардрок
Инструменти вокал, китара
Глас баритон
Активност от 1965 г.
Лейбъл Балкантон
Участник в Стари муцуни

Подпис Georgi Minchev autograph.jpg
Уебсайт goshominchev.com
Георги Минчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“.

Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968 – 1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.

 
Механичното пиано на Георги Минчев. Експонат от Националния политехнически музей, София.

Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни в България песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.

След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.

През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език, със свои песни, които са слабо познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

ПаметРедактиране

 
Паметна плоча на Георги Минчев в Созопол.

В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал „Цвете за Гошо“ в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, „Стари муцуни“ и др.

Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.

ДискографияРедактиране

Студийни албумиРедактиране

Сингли (EP) и малки плочи (SP)Редактиране

  • Сребърни ята (1969) (SP)
  • Детелина (1972) (SP)
  • Палома Бланка (1975) (сингъл)
  • Рокендрол (1980) (сингъл)

КомпилацииРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране