Георги Несторов

Георги Тодоров Несторов е български геофизик и радиоинженер.

Георги Несторов
български физик
Роден
Починал
София, България
Научна дейност
Област Физика
Техника
Област Радиотехника
Образование Виенски технически университет
Работил в Българска академия на науките

БиографияРедактиране

Георги Несторов е роден през 1913 г. в София. Син е на Тодор Георгиев Несторов, родом от Панагюрище, и Божана Тодорова Несторова, родом от Пловдив. Сестра му е съратничката на Петър Дънов Весела Несторова, а дъщеря му е пианистката Теодора Несторова. Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ през 1932 година в София и след изпълняване на военна повинност през 30-те години на двадесети век събира средства, работейки като радиотехник и строител, за да замине за Виена, Австрия (по това време част от Германия), където между 1941 г. и 1943 г. следва в Техническия университет (тогава Technische Hochschule Wien).

Завръщайки се в България на края на Втората световна война, работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радиотехниката. Непосредствено след края на войната той е начело на екип от инженери,[1] които модернизират стария радиопредавател в софийския квартал „Павлово“ посредством редица рационализации. През 1946 – 1947 допринася за модернизацията на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части, което води до началото на експериментални излъчвания от радиопредавател „София II“. Той влиза в редовна експлоатация[2] на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радиопредавателите във Вакарел, Стара Загора и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.

От 50-те години на 20 век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на Българската академия на науките през 1967 г. Старши Научен Сътрудник Първа Степен ор 1974 г. Академик е на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт на БАН. През 80-те години на 20 век ръководи Геофизичния институт.[3]

Сред главните му отличия са:

  • Бронзов „Медал за Заслуги с Корона“ 1938 (Царство България)
  • Сребърен „Народен Орден на Труда“ 1948 (Президиум на Народното Събрание)
  • Златен „Народен Орден на Труда“ 1949 (Президиум на Народното Събрание)
  • „Червено Знаме на Труда“ 1954 (Президиум на Народното Събрание)
  • „Почетен Изобретател“ 1963 (Държавен Съвет за Наука и Технически Прогрес и Централен Съвет на Професионалните Съюзи в България)
  • „25 Години Народна Власт“ 1969 (Президиум на Народното Събрание)
  • „За Отличие“ 1972 (Президиум на Българска Академия на Науките)
  • „100 Години от Рождението на Георги Димитров“ 1982 (Държавен Съвет на Народна Република България)
  • „Заслужил Учен“ (Президиум на Народното Събрание)
  • „100 Години Българска Академия на Науките“ 1969 (Българска Академия на Науките)
  • „Народна Република България“ Трета Степен
  • „Народна Република България“ Първа Степен
  • „1300 Години България“ 1981 (Държавен Съвет на Народна Република България)
  • „100 Лет Международной Геофизике“ 1985 (Междуведомственный Геофизический Комитет АН СССР)
  • „40 Години Социалистическа България“ 1984 (Държавен Съвет на Народна Република България)
  • „Заслужил Деятел на Науката“ 1985 (Държавен Съвет на Народна Република България)

Публикува множество монографии, статии и книги, служи като главен редактор на списание „Природа“.

Умира през 2004 г.

Основни трудовеРедактиране

  • Несторов, Г., Топалов, М. – „Предавателна, антенна и УКВ техника“, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1955, данни в COBISS.
  • Несторов, Георги, Т. – „Разпространение на ултракъсите вълни“, Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София, 1958, данни в COBISS.
  • Несторов, Георги – Физика на ниската йоносфера, Издателство на БАН, София, 1969, данни в COBISS.
  • Велинов, П., Несторов, Г., Дорман, Л. – „Воздействие космических лучей на ионосферу и распространение радиоволн“, Издательство Болгарской Академии Наук, София, 1974, данни в COBISS.
  • Несторов, Г. – „Абсорбция и морфология на ниската йоносфера“, Издателство на БАН, София, 1986, данни в COBISS.
  • Несторов, Г., Т. – „Пролетна трансформация на средната мезосфера“, статия в „Българско геофизично списание“, София, 1992, данни в COBISS.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране