Георги Несторов

Георги Тодоров Несторов е български геофизик и радиоинженер.

Георги Несторов
български физик
Роден
Починал
15 август 2004 г. (91 г.)
София, България
Националностбългарин
Научна дейност
ОбластФизика
Техника
ОбластРадиотехника
Работил вБългарска академия на науките
Семейство
РодНесторови
БащаТодор (Теодор) Георгиев Несторов
МайкаБожана Тодорова Несторова
Братя/сестриЕкатерина Тодорова Бикс, Весела Несторова
ДецаТеодора Несторова

БиографияРедактиране

Роден е през 1913 г. в София. Син е на Тодор Георгиев Несторов, родом от Панагюрище, и Божана Тодорова Несторова, родом от Пловдив. Сестра му е Весела Несторова, учителка, поетеса и преводачка, съратничка на Петър Дънов, а дъщеря му е пианистката и педагожка доц. Теодора Несторова.

Завършва Държавното средно техническо училище „Цар Борис III“ в София през 1932 година и след изпълняване на военната повинност през 30-те години на двадесети век събира средства, работейки като радиотехник и строител, за да замине за Виена, Австрия (по това време част от Германия), където между 1941 и 1943 г. следва в Техническия университет (тогава Technische Hochschule Wien).

Завръщайки се в България на края на Втората световна война, работи като инженер в Българското народно радио, регистрирайки няколко патента и рационализации в радиотехниката. Непосредствено след края на войната той е начело на екип от инженери,[1] които модернизират стария радиопредавател в софийския квартал „Павлово“ посредством редица рационализации. През 1946 – 1947 г. допринася за модернизацията на радиопредавателя във Вакарел със съветски резервни части, което води до началото на експериментални излъчвания от радиопредавател „София II“. Той влиза в редовна експлоатация[2] на 15 март 1948 година. Впоследствие Георги Несторов е главен инженер на радиопредавателите във Вакарел, Стара Загора и Варна, както и на подобни инсталации в Югославия.

От 50-те години на XX век насочва дейността си предимно в научното дело. Между 1954 г. и 1961 г. завежда секция в Научноизследователския институт по съобщенията. Избран е за старши научен сътрудник през 1961 г. и за член-кореспондент на Българската академия на науките през 1967 г. Старши научен сътрудник I степен ор 1974 г. Академик е на Международната академия по астронавтика (IAA) от 1968 г. От 1961 г. завежда секция „Физика на йоносферата“ в Геофизичния институт на БАН, a през 80-те години ръководи Института.[3]

ОтличияРедактиране

  • Бронзов „Медал за заслуги с корона“ 1938 (Царство България)
  • Сребърен „Народен орден на труда“ 1948 (Президиум на Народното събрание)
  • Златен „Народен орден на труда“ 1949 (Президиум на Народното събрание)
  • „Червено знаме на труда“ 1954 (Президиум на Народното Събрание)
  • „Почетен изобретател“ 1963 (Държавен съвет за наука и технически прогрес и Централен съвет на професионалните съюзи в България)
  • „25 години народна власт“ 1969 (Президиум на народното събрание)
  • „За отличие“ 1972 (Президиум на Българска академия на науките)
  • „100 години от рождението на Георги Димитров“ 1982 (Държавен съвет на Народна република България)
  • „Заслужил учен“ (Президиум на Народното Събрание)
  • „100 години Българска академия на науките“ 1969 (Българска академия на науките)
  • Народна република България“ Трета степен
  • „Народна република България“ Първа степен
  • „1300 години България“ 1981 (Държавен съвет на Народна република България)
  • „100 лет международной геофизике“ 1985 (Междуведомственный Геофизический комитет АН СССР)
  • „40 години социалистическа България“ 1984 (Държавен съвет на Народна република България)
  • „Заслужил деятел на науката“ 1985 (Държавен съвет на Народна република България)

Публикува множество монографии, статии и книги. Главен редактор е на списание „Природа“.

Умира през 2004 г.

Основни трудовеРедактиране

  • Несторов, Г., Топалов, М. – „Предавателна, антенна и УКВ техника“, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1955, данни в COBISS.
  • Несторов, Георги, Т. – „Разпространение на ултракъсите вълни“, Държавно издателство „Медицина и физкултура“, София, 1958, данни в COBISS.
  • Несторов, Георги – Физика на ниската йоносфера, Издателство на БАН, София, 1969, данни в COBISS.
  • Велинов, П., Несторов, Г., Дорман, Л. – „Воздействие космических лучей на ионосферу и распространение радиоволн“, Издательство Болгарской Академии Наук, София, 1974, данни в COBISS.
  • Несторов, Г. – „Абсорбция и морфология на ниската йоносфера“, Издателство на БАН, София, 1986, данни в COBISS.
  • Несторов, Г., Т. – „Пролетна трансформация на средната мезосфера“, статия в „Българско геофизично списание“, София, 1992, данни в COBISS.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране