Георги Робев

български диригент

Георги Борисов Робев е български хоров диригент, направил известен Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, професор, народен артист.

Георги Робев
български диригент
Роден
Починал
25 април 2002 г. (67 г.)
Учил вНационална музикална академия
Политика
ПартияБКП (1960)
Народен представител
IX НС   
Председател на Комитет за култура
28 юли 1989 – 21 февруари 1990

Биография

редактиране

Произход и образование

редактиране

Георги Робев е роден на 14 ноември 1934 година във Варна, България. Има сестра, която живее във Варна и е омъжена за адмирал Христо Контров. Произхожда от артистичен род. Баща му е музикант, майка му – балерина, двете му лели – Филисита и Сия Москови – артистки, последната е играла в Народния театър. Завършва реална гимназия във Варна през 1952 година. Още като ученик е участник като самодеец - изпълнител и диригент в детски и младежки колективи, като през 1950-1951 година e диригент на градския представителен младежки колектив „Стефан Йовчев“.

През 1952 година е приет като студент в Държавната музикална академия в София, която завършва през 1957 г. със специалност „Хорово дирижиране“ в класа на проф. Георги Димитров. В този период дирижира войнишки, студентски и други хорове.

Професионална кариера

редактиране

В периода 1954 - 1957 година работи като диригент в Хора на софийските учителки, хор „Кавал“ и в Хора на софийските девойки.

От 1957 до 1966 г. като  главен диригент на „Хора на софийските девойки“ придобива званието „Лауреат“ на I и II Републикански фестивали и става носител на златни медали.

От октомври на 1957 до юли 1960 г. работи като диригент на хора в професионалния Ансамбъл при МВР.

От 1960 до 1966 г. работи като диригент на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. От началото на 1966 г. до края на живота си е главен диригент на същия хор.

Преподава дирижиране в Музикалната академия в София от 1959 г. Минал с конкурси през всички степени от 1984 г. до смъртта си през 2002 година е редовен професор.

Пише трудове по срециалността си, отпечатани в изданията на Института за художествена самодейност и много статии в ежедневния и периодичен печат. В колектив от колеги от Катедрата по дирижиране участва при подготовката на учебник по „Хорознание“.

В периода 1979 – 1982 г. е завеждащ катедрата по хорово дирижиране. От 1979 г. е заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България, като от 1984 до 1990 г. е и негов председател. Член е на Централния съвет на българските професионални съюзи.[1]

Работи като композитор на забавна, детска, хорова и оркестрова музика, както и брилянтен оркестратор.

Дирижира над 800 концерта в България и по целия свят.

Реализира 72 концертни турнета, преминали с огромен успех.

Дирижира записи на хорова и друга музика в Радио София, Радио Москва, Радиото в Братислава и Прага, Би-Би-Си - Лондон и Кардиф, Радио Брюксел.

Записи, дирижирани от него, са издадени на грамофонни плочи от фирмите „Балкантон“, „Дека“, „Пате-Маркони“ и „Хармония мунди“.

Дирижирал премиерните изпълнения на значителен брой български и чужди заглавия.

Дискография

редактиране
  • БЪЛГАРИЯ - Балкантон. Гега-ню (повече от 50 програми между които пълен запис на Месия от Хендел, всички меси от Шуберт, единственият в света запис на Литургия Доместика от Ал. Гречанинов със солист Борис Христов);
  • ФРАНЦИЯ – Decca, Раthе Marconi, Harmonia Mundi, Forlan (произведения от тази фирма диск със запис от концерт със Софийската филхармония, дирижиран от Робев на Кармина Бурана от Карл Орф е обявен от "Revue Compakt" (Париж) за „Запис на тримесечието“ - 2-ро трим на 1967);
  • ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – EMI;
  • ЩВЕЙЦАРИЯ – Sonatina;
  • ЯПОНИЯ – Columbia;
  • ГЪРЦИЯ – Concerto Athens;
  • ГЕРМАНИЯ – Сарпссю (10 компактдиска с оперна и ораторна музика със СФ под диригентството на Робев, а капелни програми);
  • АВСТРИЯ И КАНАДА – Голямата меса до минор - Моцарт - със СФ. дир. Робев;
  • САЩ – Monitor, RCI Records.

Филмография

редактиране
Телевизионни филми
  • Бьлгарска телевизия – много програми и цели концерти;
  • Брюксел – една програма;
  • ВВС – Кардиф - една програма;
  • Париж – два филма по 27 минути; участия в предаванията „Grand Echiquier" с Доминго, Рампал, Ан Софи Мутер и др.;
  • в предаването на Жак Мартен;
  • Fr3 изпраща в България специален екип, за да заснеме едночасов филм „Под палката на Георги Робев – източноправославна музика и оперни хорове“

Концертни турнета извън България

редактиране
  • Русия - 1957, 1960, 1970, 1974, 1975, 1979;
  • Гърция – 1965, 1981, 1983, 1984, 1993, 1997;
  • Чехословакия – 1963, 1966, 1973, 1979, 1988;
  • Италия – 1965, 1986, 1989, 1997, 1998, 1999;
  • Англия – 1966, 1968;
  • Югославия – 1966, 1980, 1982, 1988, 1991, 1994, 1995, 1998;
  • Белгия – 1972, 1973, 1974, 1995, 1996;
  • Австрия – 1962, 1981;
  • Швейцария – 1981, 1989, 1991;
  • Полша – 1974,76;
  • Финландия – 1961;
  • Япония – 1977;
  • Канада – 1989;
  • САЩ – 1992, 1993;
  • Израел – 1992, 1993;
  • Турция – 1996, 1997, 1998, 1999;
  • Египет – 1997.

Водени курсове за диригенти

редактиране
  • Мориен, Франция – 1981, 1982 – организирани от Сорбоната-Париж;
  • Флоренция, Италия (Фиезоле J – 1981, 1982, 1983);
  • Рубин академи, Ерусалим, Израел, 1992.

Членства в журита на международни конкурси

редактиране
  • Варна;
  • Арецо, Италия – 1967, 1972, 1975, 1985;
  • Гориция, Италия – 1974, 1977, 1978, 1979;
  • Ланголен, Великобритания – 1970, 1972, 1976;
  • Дебрецен, Унгария – 1986;
  • Белград, Югославия – 1988.

Постоянен член е на редица организационни и фестивални комитети и комисии. Непрекъснато оказва помощ на самодейни хорови колективи.

Работил е в Турция, Израел и САЩ.

Политическа кариера

редактиране

От 1960 г. е член на БКП.

Робев е председател на Комитета за култура (с ранг на министър) и заместник-председател на Националния съвет за образование, наука и култура в правителството на Георги Атанасов[2].

Народен представител в IX народно събрание.

Семейство

редактиране

Има две деца – дъщеря Татяна и син Георги.

Носител е на златни медали от I и II Републикански фестивали, орден „Кирил и Методий“ I степен, юбилейния медал „25 години народна власт“, почетния знак на град Русе, златната значка с щит и мечове за културна дейност в БНА, медала „За заслуги към БНА“, „Кристална лира“ за върхово постижение, реализирано в цикъл концерти „Ортодоксална музика“, „Народен орден на труда“ - златен.

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 128.
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 391.
  3. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Външни препратки

редактиране