Не бива да се бърка с IX обикновено народно събрание.

Деветото народно събрание е деветият поред, последен парламент на Народна република България. Ако се спази номерацията на предходните парламенти, то е XXXV поред Обикновено народно събрание. Открито е на 17 юни 1986 г. и закрито на 3 април 1990 г.

На изборите за парламент за ОФ гласуват 6 639 562 избиратели или общо 99,91 % от всички избиратели. Избрани са общо 400 народни представители, от които 316 мъже и 84 жени. От всички депутати 276 души са от БКП, 99 от БЗНС и 25 са безпартийни.

Парламентарни групи Народни
представители
Процент
Българската комунистическа партия 276 69%
Български земеделски народен съюз 99 24,75%
Безпартийни 25 6,25%
ОБЩО: 400 100%

Заседанията се провеждат в сградата на Народното събрание.[1]

  • I редовна 17 – 18 юни 1986
  • II редовна 30 – 31 октомври 1986
  • III редовна 24 – 25 декември 1986
  • IV редовна 29 април 1987
  • V редовна 7 – 8 юли 1987
  • VI редовна 18 август 1987
  • VII редовна 9 – 10 декември 1987
  • VIII редовна 28 – 29 юли 1988
  • IX редовна 15 – 16 декември 1988
  • X редовна 9 – 10 май 1989
  • XI редовна 17 ноември 1989
  • XII редовна 14 декември 1989
  • XIII редовна 15 януари 1990
  • XIV редовна 25 януари, 3, 8 февруари 1990
  • XV редовна 5 март 1990
  • XVI редовна 28 март – 3 април 1990

Поради настъпилите сериозни промени в България след 10-ноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 г. се налагат законодателни промени. Най-напред на 18 декември 1989 г. са отменени някои от членовете в Наказателния Кодекс, касаещи противодържавна агитация и пропаганда и е обявена амнистия[2] След това на 15 януари 1990 Народното събрание гласува отмяната на член първи от Конституцията на Народна република България, постулиращ ръководната роля на БКП.[3] На 3 април 1990 Народното събрание отново променя Конституцията, като закрива Държавния съвет и вместо него създава поста Председател (президент) на Републиката. На поста председател е избран Петър Младенов. Друга важна промяна на Конституцията е промяната на член 13, отменящ социалистическата икономическа система и обществената собственост върху средствата за производство. Вместо това се признават „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива и конкуренция“.

Също в съответствие с постигнатите споразумения на Националната кръгла маса е приет закон за провеждане на избори за Велико народно събрание. След това Народното събрание прекратява пълномощията си предсрочно.

Председател на бюрото на Народното събрание

редактиране

Подпредседатели на бюрото на Народното събрание

редактиране

Народни представители

редактиране

Източници

редактиране
  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 513, ISBN 954-528-790-X
  2. Закон за изменение на Наказателния кодекс, Закон за амнистия от 18 декември 1989 г. Държавен вестник, бр. 99 от 22 декември 1989 г.
  3. Калинова, Евгения. Баева, Искра. Българските преходи 1939 – 2002. Издателство „Парадигма“, София 2002, ISBN 954-9536-63-7, стр. 455 – 456

Външни препратки

редактиране