IX народно събрание

Деветото народно събрание е деветият поред, последен парламент на Народна република България. Ако се спази номерацията на предходните парламенти, то е XXXV поред Обикновено народно събрание. Открито е на 17 юни 1986 г. и закрито на 3 април 1990 г.

Избори

Основна статия: Парламентарни избори в България (1986)

На изборите за парламент за ОФ гласуват 6 639 562 избиратели или общо 99,91 % от всички избиратели. Избрани са общо 400 народни представители, от които 316 мъже и 84 жени. От всички депутати 276 души са от БКП, 99 от БЗНС и 25 са безпартийни.

Парламентарни групи	Народни представители	Процент
Българската комунистическа партия	276	69%
Български земеделски народен съюз	99	24,75%
Безпартийни	25	6,25%
ОБЩО:	400	100%

Място

Заседанията се провеждат в сградата на Народното събрание.^[1]

Сесии

I редовна 17 – 18 юни 1986
II редовна 30 – 31 октомври 1986
III редовна 24 – 25 декември 1986
IV редовна 29 април 1987
V редовна 7 – 8 юли 1987
VI редовна 18 август 1987
VII редовна 9 – 10 декември 1987
VIII редовна 28 – 29 юли 1988
IX редовна 15 – 16 декември 1988
X редовна 9 – 10 май 1989
XI редовна 17 ноември 1989
XII редовна 14 декември 1989
XIII редовна 15 януари 1990
XIV редовна 25 януари, 3, 8 февруари 1990
XV редовна 5 март 1990
XVI редовна 28 март – 3 април 1990

Поради настъпилите сериозни промени в България след 10-ноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 г. се налагат законодателни промени. Най-напред на 18 декември 1989 г. са отменени някои от членовете в Наказателния Кодекс, касаещи противодържавна агитация и пропаганда и е обявена амнистия^[2] След това на 15 януари 1990 Народното събрание гласува отмяната на член първи от Конституцията на Народна република България, постулиращ ръководната роля на БКП.^[3] На 3 април 1990 Народното събрание отново променя Конституцията, като закрива Държавния съвет и вместо него създава поста Председател (президент) на Републиката. На поста председател е избран Петър Младенов. Друга важна промяна на Конституцията е промяната на член 13, отменящ социалистическата икономическа система и обществената собственост върху средствата за производство. Вместо това се признават „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива и конкуренция“.

Също в съответствие с постигнатите споразумения на Националната кръгла маса е приет закон за провеждане на избори за Велико народно събрание. След това Народното събрание прекратява пълномощията си предсрочно.

Председател на бюрото на Народното събрание

Станко Тодоров

Подпредседатели на бюрото на Народното събрание

Народни представители

Основна статия: Списък на народните представители от Девето народно събрание

Източници

↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 513, ISBN 954-528-790-X
↑ Закон за изменение на Наказателния кодекс, Закон за амнистия от 18 декември 1989 г. Държавен вестник, бр. 99 от 22 декември 1989 г.
↑ Калинова, Евгения. Баева, Искра. Българските преходи 1939 – 2002. Издателство „Парадигма“, София 2002, ISBN 954-9536-63-7, стр. 455 – 456

Външни препратки

Стенограми от пленарните заседания на 9(35) Народно събрание Архив на оригинала от 2015-03-18 в Wayback Machine.

[1] Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 513, ISBN 954-528-790-X

[2] Закон за изменение на Наказателния кодекс, Закон за амнистия от 18 декември 1989 г. Държавен вестник, бр. 99 от 22 декември 1989 г.

[baeva455-3] Калинова, Евгения. Баева, Искра. Българските преходи 1939 – 2002. Издателство „Парадигма“, София 2002, ISBN 954-9536-63-7, стр. 455 – 456

[1]

[2]

[3]