Георги Сталев Поповски

(пренасочване от Георги Сталев)

Георги Сталев Поповски (на македонска литературна норма: Георги Сталев Поповски) е поет, прозаист, драматург, преводач и научен работник от Северна Македония.

Георги Сталев Поповски
северномакедонски писател
Роден
22 април 1930 г. (93 г.)
Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСкопски университет

Биография редактиране

Роден е на 22 април 1930 година във Витолища, тогава в Югославия. Негов баща е писателят Стале Попов. Георги Сталев Поповски завършва Философския факултет на Скопския университет. Член е на Дружество на писателите на Македония от 1956 година и на Македонския ПЕН център. Става доктор на филологическите науки и работи като университетски професор. Редактор е дълги години на списание „Современост“.

Творчество редактиране

  • Смев на крвта (роман, 1960),
  • Преглед на македонската литература от 19 век (1963),
  • Гороломник пред својот крст (поезия, 1968),
  • Македонскиот верс (студия, докторска дисертация, 1970),
  • Зелени гранчиња лаври (роман за деца и юноши, 1971),
  • Болен Дојчин (драма в стихове, 1971),
  • Ангелина (драма в стихове, 1972),
  • Девет портрети од светската книжевност (1974),
  • Приближувања I (есета и огледи, 1974),
  • Расколникот од Хетини-Џинот (драма в стихове, 1975),
  • Самуил (драма в стихове, 1980),
  • Приближувања II (есета и огледи, 1983),
  • Вториот Омир (поема, 1988),
  • Бесоница (поема, 1993),
  • Последните сто години македонска книжевност (студия, 1994),
  • Едно можно читање на Рациновите „Бели мугри“ (студия, 1994),
  • Јас Константин Македонијата (поезия, 1996),
  • Маски (поезия, 1998)
  • Мала антологија на француската поезија (1964),
  • Антологија на француската поезија од нејзините почетоци до ХХ век (1977),
  • Антологија македонске критике (на сръбски език, 1978),
  • Мртвите не умреле во нас (антология на руската поезия от XIX век, 2000).

Носител е на наградите: „Климент Охридски“, „13 ноември“, „Златен венец“ на фестивала в Сараево, Медал от Фонда на Лермонтов – Москва, „Григор Пърличев“ и „Кирил Пейчинович“.[1]

Бележки редактиране