Георги Стефанович Бранкович
Георги Стефанович Бранкович (на сръбски: Ђорђе Бранковић) е сръбски деспот по наследство, а впоследствие след замонашването си става белградски архиепископ под името Максим до смъртта си през 1516 г.[1]
| Георги Бранкович | |
 Гербът на Георги Бранкович | |
| Наследник | Елисавета Бранкович |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Крушедолски манастир, Сърбия |
| Семейство | |
| Династия | Бранковичи |
| Баща | Стефан Бранкович |
| Майка | Ангелина Сръбска |
| Брак | Изабела дел Балцо |
| Георги Бранкович в Общомедия | |
След падането на Сърбия под османска власт унгарският крал Матяш Корвин, осъзнавайки опасността от турската заплаха до границите на Унгария, възстановява Сръбското деспотство в района на Срем като васално на Унгария и предоставя първо титлата на Вук Гъргуревич Бранкович, братовчед на Георги Стефанович Бранкович. След смъртта на Вук през 1485 г. титлата е дарена на Георги (1486) като от 1493 г. той дели тази титла и власт с брат си Йован Бранкович.
През 1496 г. Георги се замонашва и оставя брат си Йован да управлява. Умира през 1516 г. вече като архиепископ под името Максим и е погребан в основания от него Крушедолския манастир.[2] През 1523 г., когато Белград е в турски ръце за две години, а границата с Османската империя след битката при Мохач се приближава съвсем до Крушедол и неговия манастир, където лежат тленните останки на деспота, се създава истински култ към Георги Бранкович, което помага за укрепване духа на сърбите, сражаващи се срещу османците. Започва преклонение и пред цялата му фамилия - баща му Стефан Бранкович, майка му Ангелина Сръбска и брат му Йован Бранкович. След като турците опожаряват манастира през 1716 г. светите им мощи също са унищожени като се запазва единствено лявата ръка на Ангелина и някои дребни части от телата на останалите членове на семейството.[3]
Семейство
редактиранеГеорги Стефанович Бранкович има брак с Изабела дел Балцо, дъщеря на херцога на Нардо.[4] От техния брак се ражда дъщеря им Елисавета Бранкович, омъжена за Алесио Спан.[5] Възможно е негова дъщеря да е и Деспина Милица, омъжена за влашкия княз Нягое I Басараб. [6]
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Djordje Djurdjević (Stefanović)
- ↑ 500 година манастира Крушедол // Архивиран от оригинала на 2019-01-25. Посетен на 2018-12-28.
- ↑ 500 година манастира Крушедол // Архивиран от оригинала на 2019-01-25. Посетен на 2018-12-28.
- ↑ Isabella del Balzo
- ↑ Jelisaveta Span
- ↑ C. Nicolescu, "Princesses Serbes sur le trône des Principautes Roumanies", Зборник за ликовне уметности, 5, Нови Сад 1969, рр.95-117