Деспина Милица
Деспина Милица (на румънски: Milița Despina), известна още и само като Деспина Елена (преди 1516 – 1554), е деспотица на Влахия и съпруга на Нягое I Басараб. Тя е регентка на сина си Теодосий I, който е велик княз на Влашко в годините 1521 – 1522.
| Милица | |
|---|---|
| влашка деспотица | |
 фреска от манастира в Куртя де Арджеш |
|
| Лични данни | |
| Управление | регентство 1521/22 |
| Други титли | болярка |
| Родена | преди 1487 г. |
| Починала |
30 януари 1554 г. Сибиу |
| Семейство | |
| Брак | Нягое I Басараб |
| Династия | по бащина линия на всички византийски, в т.ч. и комитопули |
| Милица в Общомедия | |
След детронирането и убийството на сина ѝ, който е пръв велик княз на Влахия, тя се оттегля в Сибиу, Трансилвания, където се намира под покровителството на братовчед си Янош Заполски, велик войвода на Трансилвания и крал на Унгария.
Има няколко хипотези относно произхода на Милица Бранкович. Някои изследователи смятат, че тя е една от дъщерите на сръбския деспот Йован Бранкович.[1] Според други тя е дъщеря на по-големия брат на Йован - Георги Стефанович Бранкович от брака му с Исабела дел Балцо, дъщеря на Аделберт или Джилберто, херцог (дук) на Нардо, а според трети произхожда от рода на Кантакузините.[2]
Деспина Милица е покровителка на изкуството и занаятите. Тя е ктиторка на Крушедолския манастир във Фрушка гора.[3]
През 1545 г. Деспина Милица става монахиня под името Платонида в Сибиу, където остава до края на живота си.[4] Умира на 30 януари 1554 г. в Сибиу.[5]
От брака си с Нягое Бесараб тя има шест деца, от които две момчета и една дъщеря умират млади:[6]
- Теодосий, княз на Влахия (1521 – 1522)
- Стана, омъжена за молдовския княз Стефан IV Стефаница[7]
- Петру
- Йоан
- Руксандра, омъжена за влашкия княз Раду V Афумати[8]
- Ангелина
РодословиеРедактиране
| Вук Бранкович | ||||||||||||||||
| Георги Бранкович | ||||||||||||||||
| Стефан Бранкович | ||||||||||||||||
| Теодора Палеологина Кантакузина | ||||||||||||||||
| Ирина Кантакузина | ||||||||||||||||
| Елена Орсини Палеологина | ||||||||||||||||
| Георги II Бранкович | ||||||||||||||||
| Комнин Арианит – сродник на фамилията Спата (Шпата), вероятно син на Александър Комнин и дъщеря на Никола Захария | ||||||||||||||||
| Георги Арианит Комнин | ||||||||||||||||
| Майка Ангелина | ||||||||||||||||
| Мария Музака – от владателска фамилия на Музакия | ||||||||||||||||
| Деспина Милица | ||||||||||||||||
| Джилберто, дук на Нардо | ||||||||||||||||
| Исабела дел Балцо | ||||||||||||||||
ИзточнициРедактиране
- ↑ C. Filitti, "Despina, princesse de Valachie, fille présumée de Jean Brankovitch", Revista istorică română, I (3), Bucureşti 1931, рр.241-250.
- ↑ C. Nicolescu, "Princesses Serbes sur le trône des Principautes Roumanies", Зборник за ликовне уметности, 5, Нови Сад 1969, рр.95-117
- ↑ „Despina Milița, soția lui Neagoe Basarab, întruparea unui mit medieval - femeia secol XXI”
- ↑ „Despina Doamna, o viață cu puțină fericire și multe lacrimi”, Alexandru Briciu, 15 Iunie 2012
- ↑ George Marcu, Rodica Ilinca – Enciclopedia personalităților feminine din România, Antoaneta MOGA, 2014
- ↑ „Despina Milița, soția lui Neagoe Basarab, întruparea unui mit medieval - femeia secol XXI”
- ↑ George Marcu, Rodica Ilinca – Enciclopedia personalităților feminine din România, Antoaneta MOGA, 2014
- ↑ George Marcu, Rodica Ilinca – Enciclopedia personalităților feminine din România, Antoaneta MOGA, 2014