Георги Тахов

български публицист
Тази статия е за български литературен историк. За служебния министър вижте Георги Тахов (администратор).

Георги Иванов Тахов е български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет.

Георги Тахов
български публицист
Роден
Починал
17 ноември 1999 г. (67 г.)
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Научна дейност
ОбластИстория на литературата, литературна критика
Работил вРадио София
Народна младеж

Биография

редактиране

Роден е в 1932 година в София в семейство на македонски българи. Племенник е на фолклориста Наум Тахов. Завършва ВИТИЗ през 1952 г. Работи като редактор в Радио София през 1960 г., през 1967 г. издателство „Народна младеж“, в периода 1972 – 1984 г. в-к „Пулс“, през 1985 г. сп. „Факел“. Същата година става един от 20-ината арестувани във връзка с акростиха „Долу Тодор Живков“ във в-к „Пулс“.[1] Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к „Литературен фронт“.

Избран за общински съветник от листата на Федерация Царство България и изтеглен, след като се разкрива, че е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност.[2]

След кратко боледуване умира в София на 17 ноември 1999 г.[2]

Библиография

редактиране
  • „Разчупване на хляба“ (1965, стихове)
  • „Ще ви намеря“ (1967, стихове),
  • „Живите знаци на България“ (1968, есета),
  • „Лица от вестник“ (1979, стихове),
  • „Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България“ (1980),
  • „Литературна София. Страници из романтиката на младата столица“ (1983),
  • „София между две столетия“ (1987),
  • „От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали“ (1987),
  • „Машината на страха“ (1991).

Източници

редактиране
  1. Геронтиев, Борислав. „Долу Тодор Живков“ - заради З. Ч.? // Простори, 2007. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 15 април 2011.
  2. а б Почина ДС сътрудникът Тахов // ДЕМОКРАЦИЯ, 1999. Посетен на 15 април 2011.[неработеща препратка]

Външни препратки

редактиране