17 ноември

За терористичната организация вижте Седемнадесети ноември

17 ноември е 321-вият ден в годината според григорианския календар (322-ри през високосна година). Остават 44 дни до края на годината.

Събития

• 284 г. – Диоклециан е обявен за римски император от войниците си.
• 1558 г. – След смъртта на кралица Мария Тюдор на английския трон застава Елизабет I.
• 1800 г. – Провежда се първото заседание на Конгреса на САЩ във Вашингтон.
• 1831 г. – Еквадор и Венецуела се отделят като самостоятелни държави от Велика Колумбия.
• 1855 г. – Шотландският изследовател на Африка Дейвид Ливингстън открива голям водопад на река Замбези и го назовава „Виктория“.
• 1912 г. – Балканската война: Начало на Чаталджанската операция.
• 1919 г. – Гражданска война в Русия: Червената армия превзема град Курск.
• 1939 г. – Девет студенти от Университета на Прага, в т.ч. лидера на протеста Ян Оплетал, са убити от нацистките окупатори; събитието става повод за обявяването на деня за Международен ден на студентите и първото му честване през 1941 г. в Лондон.
• 1948 г. – Крайцерът Аврора е изведен от експлоатация. Същата година е обявен за паметник на революцията и превърнат в музей.
• 1950 г. – Тензин Гятсо – 14-ият Далай Лама, е ръкоположен за държавен глава на Тибет.
• 1953 г. – След смъртта на Сталин и поставянето на балсамираното му тяло в Мавзолея на Ленин в Москва, сградата е открита като Мавзолей на Ленин и Сталин.
• 1954 г. – Гамал Абдел Насър е избран за президент на Египет.
• 1958 г. – В Судан е извършен държавен преврат от военните и цялата власт преминава в ръцете на генерал Ибрахим Абуд.
• 1962 г. – В списание Нов свят е публикувана първата повест на Александър Солженицин.
• 1969 г. – В Хелзинки започват преговори между САЩ и СССР за ограничаване на стратегическите оръжия.
• 1970 г. – Луна (програма): СССР приземява на Луната „Луноход 1“ – първият апарат с дистанционно управление, достигнал повърхността на друго космическо тяло.
• 1973 г. – По повод на Международния ден на студентите настъпва кулминация на масовите протестни действия срещу диктатурата в Политехниката на Атина (Гърция).
• 1989 г. – Започва Нежната революция в Чехословакия – като легален протест на студенти в Прага, която е потушена от милицията; загива един студент, което дава началото на протести за сваляне на комунистическото правителство (те успяват на 29 декември).
• 1991 г. – Събранието на Република Македония гласува първата конституция на суверенна и независима Република Македония.
• 2003 г. – Започва мандатът на холивудския актьор Арнолд Шварценегер като губернатор на Калифорния.

Родени

Петко Славейков

Мартин Скорсезе

Рем Колхас

• 9 г. – Веспасиан, римски император († 79 г.)
• 1755 г. – Луи XVIII, крал на Франция († 1824 г.)
• 1765 г. – Жак Макдоналд, френски маршал († 1840 г.)
• 1788 г. – Михаил Шчепкин, руски артист († 1863 г.)
• 1790 г. – Аугуст Мьобиус, немски математик, механик и астроном теоретик († 1868 г.)
• 1827 г. – Петко Славейков, български поет, писател и фолклорист († 1895 г.)
• 1857 г. – Жозеф Бабински, френски невролог патолог († 1932 г.)
• 1862 г. – Георги Бошнаков, български военен деец († 1944 г.)
• 1865 г. – Луи Айер, български педагог († 1916 г.)
• 1866 г. – Стефан Тасев, български военен деец († ? г.)
• 1878 г. – Лиза Майтнер, австрийска физичка († 1968 г.)
• 1887 г. – Бърнард Монтгомъри, британски командир († 1976 г.)
• 1887 г. – Георги Попов, български военен деец († 1953 г.)
• 1895 г. – Кирил Преславски, български княз и регент († 1945 г.)
• 1902 г. – Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1995 г.)
• 1905 г. – Астрид Шведска, белгийска кралица († 1935 г.)
• 1906 г. – Соичиро Хонда, японски инженер и предприемач († 1991 г.)
• 1911 г. – Кристиан Фуше, френски политик и дипломат († 1974 г.)
• 1922 г. – Стенли Коен, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1986 г. († 2020 г.)
• 1925 г. – Рок Хъдзън, американски актьор († 1985 г.)
• 1928 г. – Тодор Ташев, български писател († 2015 г.)
• 1933 г. – Панчо Панчев, български писател, драматург и сценарист († 2019 г.)
• 1938 г. – Добри Добрев, български актьор
• 1940 г. – Йордан Мутафчиев, български политик и дипломат († 2015 г.)
• 1942 г. – Мартин Скорсезе, американски режисьор и сценарист
• 1944 г. – Дани де Вито, американски актьор
• 1944 г. – Рем Колхас, нидерландски архитект
• 1947 г. – Александър Димитров, български политик
• 1945 г. – Ролан Жофе, британски филмов режисьор
• 1952 г. – Роман Огаза, полски футболист († 2006 г.)
• 1957 г. – Мирзакарим Норбеков, узбекистански писател
• 1964 г. – Марина Кар, ирландска писателка
• 1966 г. – Ричард Фортъс, американски китарист
• 1966 г. – Софи Марсо, френска актриса
• 1970 г. – Пламен Петков, български журналист и сценарист
• 1971 г. – Майкъл Адамс, британски шахматист
• 1974 г. – Шарик Леон, колумбийска актриса и модел
• 1976 г. – Кирил Бояджиев, български актьор
• 1983 г. – Кристофър Паолини, американски писател
• 1986 г. – Нани, португалски футболист

Починали

Мария Тюдор

Александър Батенберг

• 375 г. – Валентиниан I, римски император (* 321 г.)
• 474 г. – Лъв II, византийски император (* ок. 467 г.)
• 1417 г. – Евренос, османски пълководец (* 1288 г.)
• 1494 г. – Джовани Пико дела Мирандола, италиански философ (* 1463 г.)
• 1558 г. – Мария I Тюдор, кралица на Англия (* 1516 г.)
• 1624 г. – Якоб Бьоме, германски мистик и религиозен философ (* 1575 г.)
• 1780 г. – Бернардо Белото, италиански художник (* 1721 г.)
• 1796 г. – Екатерина II, императрица на Русия (* 1729 г.)
• 1818 г. – Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство (* 1744 г.)
• 1858 г. – Робърт Оуен, британски социалист утопист (* 1771 г.)
• 1900 г. – Александър Имеретински, руски офицер (* 1837 г.)
• 1905 г. – Адолф, велик херцог на Люксембург (* 1817 г.)
• 1908 г. – Поп Грую Бански, български духовник и революционер (* 1836 г.)
• 1917 г. – Огюст Роден, френски скулптор (* 1840 г.)
• 1924 г. – Христо Юрданов, български офицер (* 1864 г.)
• 1931 г. – Георги Атанасов, български композитор (* 1882 г.)
• 1934 г. – Йоахим Рингелнац, немски писател (* 1883 г.)
• 1938 г. – Анте Трумбич, хърватски политик (* 1864 г.)
• 1946 г. – Анастас Бендерев, български военен деец (* 1859 г.)
• 1947 г. – Рикарда Хух, германска поетеса и романистка (* 1864 г.)
• 1950 г. – Сребрен Поппетров, български революционер (* 1869 г.)
• 1982 г. – Петър Панчевски, български и съветски генерал (* 1902 г.)
• 1984 г. – Георги Петров, български аграрен учен (* 1916 г.)
• 1985 г. – Лон Нол, камбоджански военачалник, политик и държавник (* 1913 г.)
• 1990 г. – Роберт Хофщетер, американски физик, Нобелов лауреат (* 1915 г.)
• 1998 г. – Ефим Гелер, украински шахматист (* 1925 г.)
• 2000 г. – Луи Неел, френски физик, Нобелов лауреат през 1970 г. (* 1904 г.)
• 2006 г. – Ференц Пушкаш, унгарски футболист (* 1927 г.)
• 2008 г. – Ангел Ангелов, български художник (* 1923 г.)
• 2012 г. – Илия Аргиров, български народен певец от пиринския край (* 1932 г.)
• 2012 г. – Иван Бенчев, български изкуствовед (* 1944 г.)
• 2013 г. – Дорис Лесинг, британска писателка, носителка на Нобелова награда (* 1919 г.)

Празници

• Световен ден на недоносените деца
• Международен ден на студентите (за първи път се отбелязва през 1941 г. в Лондон)
• Азербайджан – Ден на националното възраждане
• Демократична република Конго – Празник на армията
• Маршалови острови – Ден на президента
• Словакия и Чехия – Ден на борбата за свобода и демокрация (начало на Нежната революция, 1989 г.)