Георги Хумн

византийски военачалник

Георги Хумн (на средногръцки: Γεώργιος Χοῦμνος) е византийски аристократ, военачалник и администратор от XIV век.[1][2]

Георги Хумн
Γεώργιος Χοῦμνος
византийски военачалник
Роден
13-и век
Починал
14-и век

Етнос гърци
Религия православие
Семейство
Баща Никифор Хумн

БиографияРедактиране

Георги Хумн е син на учения и политик Никифор Хумн и по-малък брат на военачалника Йоан Хумн.[2][1] Според Родолф Гийон той може да бъде идентифициран с иначе неизвестния велик стратопедарх Хумн, засвидетелстван в 1328 година.[3] В последните етапи на Гражданската война във Византия (1321 – 1328) Хумн е управител на Солун и неуспешно защитава града срещу силите на Андроник III Палеолог.[1][4] Хумн се появява отново в края на управлението на Андроник III от 1337 година нататък с титлата доместик на императорската трапеза. Очевидно Хумн е влиятелна личност, защото неназованият му син има семейни връзки с Андроник III, а самият Георги Хумн е засвидетелствано, че е говорил пръв на императорските съвети, дори и преди близкия приятел и сподвижник на Андроник III, великия доместик Йоан Кантакузин.[1][5] В 1339 година той е засвидетелстван като кефалитикевон на един от районите на столицата Константинопол.[1]

В Гражданската война във Византия (1341 – 1347) Хумн остава лоялен на малолетния син на Андроник III Йоан V Палеолог и се противопоставя на Кантакузин. Като награда е издигнат на поста велик стратопедарх при коронацията на Йоан V на 19 ноември 1341 година.[1][6] Една от племенничките му става втора жена на един от основните лидери на регентския съвет на Йоан V Алексий Апокавк. В края на 1342 година обаче Хумн, тъй като защитава позицията за сключване на мир с Кантакузин, изпада в немилост пред Апокавк и е поставен под домашен арест.[1][7] Възможно е той да е монахът Герасим Хумн, което би показало, че е бил принуден да се оттегли в манастир.[1][8]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer; Sturm-Schnabl, Katja; Kislinger, Ewald; Leontiadis, Ioannis; Kaplaneres, Sokrates. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, Nr. 30945. Vienna, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1994, 12. ISBN 3-7001-3003-1. (на немски)
  2. а б Kazhdan, Alexander Petrovich. Oxford Dictionary of Byzantium. New York, New York and Oxford, United Kingdom, Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6. p. 433. (на английски)
  3. Guilland, Rodolphe. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin, Akademie-Verlag, 1967. p. 507–508. (на френски)
  4. Guilland, Rodolphe. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin, Akademie-Verlag, 1967. p. 210, 241, 508. (на френски)
  5. Guilland, Rodolphe. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin, Akademie-Verlag, 1967. p. 240, 241. (на френски)
  6. Guilland, Rodolphe. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin, Akademie-Verlag, 1967. p. 241, 503, 508. (на френски)
  7. Guilland, Rodolphe. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin, Akademie-Verlag, 1967. p. 241, 508. (на френски)
  8. Guilland, Rodolphe. Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin, Akademie-Verlag, 1967. p. 508. (на френски)