Андроник III Палеолог

Андроник III Палеолог (на гръцки: Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (13251341). Син е на Михаил IX Палеолог и внук на Андроник II Палеолог, с когото води изтощителна борба за престола.

Андроник III Палеолог
византийски император
Андроник III Палеолог.jpg
Управление 1325 - 1341
Лични данни
Роден
Починал
15 юни 1341 г. (44 г.)
Константинопол
Семейство
Династия Палеолози
Баща Михаил IX Палеолог
Майка Рита Арменска
Бракове Аделхайд фон Брауншвайг
Анна Савойска
Герб Palaiologos Dynasty emblem.svg
Андроник III Палеолог в Общомедия

Андроник III по погрешка убива брат си Мануил (1320 г.), което става една от причините за оттеглянето и смъртта на баща му Михаил IX. Това води до засилващата се неприязън към него от страна на дядо му император Андроник II. Лекомислен и амбициозен, Андроник III повежда своите привърженици от младото поколение на аристокрацията в гражданска война за свалянето на дядо му от престола. След седем години на разорителни вътрешни конфликти, през 1328 г. Андроник III влиза триумфално в Константинопол и заставя дядо си да абдикира окончателно.

УправлениеРедактиране

Управлението на Андроник III е белязано от поражения срещу турците в Мала Азия и безрезултатни войни със съседите на Балканския полуостров.

Войни в Мала АзияРедактиране

След като през 1326 година Византия губи от османците Бруса, през лятото на 1328 година Андроник III прави опит да прекрати обсадата на Никея. След поредица сблъсъци в местността Пелеканон императорът е принуден да се оттегли, като по време на сраженията самият той е ранен, а на 1 март 1331 г. градът е превзет от султан Орхан I. През лятото на 1333 г. Андроник III потегля по море със своя войска към обсадената Никомидия. Там той сключва мир с Орхан I, като му заплаща откуп от 12 хиляди перпери в замяна на крепостите между Никомидия и Константинопол. Мирът не продължава дълго и през 1337 г. Орхан I превзема Никомидия, като по този начин налага властта си над цялата област Витиния.[1]

Войни на БалканитеРедактиране

В 1331 г. Андроник III сключва таен съюз с българския цар Михаил III Шишман, насочен срещу предишния му съюзник - сръбският крал. Византийците постигат временно разширение в Македония, но след като царят е победен от сърбите и загива в битката при Велбъжд, Андроник III сключва примирие със Сърбия и се обръща срещу българите. Възползвайки се от политическите неуредици в България, Андроник III превзема крепостите на границата. В отговор на това, новият цар Иван Александър обсажда успешно крепостта Русокастро - в битката при Русокастро, 18 юли 1332) Андроник III не попада в плен само заради великодушието на Иван Александър, който му предлага мир (Григора 10.1). Българският цар си възвръща земите между р. Тунджа и Черно море, получава (1344) Пловдив, осем крепости в Родопите и по време на военния поход завоюва през 1343 г. твърдината Перперикон (край Кърджали), но скоро византийците я превземат обратно. Междувременно сърбите предприемат навлизане в Македония като завладяват Охрид, Солун и други крепости. През 1334 г. сърбите са победени от византийците, сключват мир и връщат някои от придобивките си. Татарите опустошават Тракия и пленяват 500 хил. византийски поданици.

Императорът полага усилия да подобри византийския флот и успява да възстанови властта си над островите Лесбос, Хиос, Фокея и някои пристанища по егейското крайбрежие на Мала Азия. През 1333 г. византийците водят война за контрола в Тесалия, а в 1337 г. Андроник III превзема Епир, но се връща болен в столицата и скоро умира.

СемействоРедактиране

Андроник III Палеолог се жени два пъти. Първата му съпруга е германската принцеса Аделхайд фон Брауншвайг (ум. 1324), приела православието и името Ирина. От нея Андроник III има един син, починал на 2 години. След смъртта на Ирина, Андроник III се жени за савойската принцеса Джована, която приема името Анна. Тя ражда на Андроник четири деца:

Анна Савойска управлява империята като регент на малолетния си син Йоан V Палеолог от смъртта на Андроник III до 1347 г.

БележкиРедактиране

  1. Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 38-39.

Външни препраткиРедактиране

Андроник II Палеолог
съвместно с
Михаил IX Палеолог (до 1320)
Византийски император (1328 – 1341) Йоан V Палеолог