Отваря главното меню
Георги Ямаков
български генерал
Роден: 6 септември 1924 г.
Починал: 26 март 1991 г. (66 г.)

Георги Трифонов Ямаков е български комунист, инженер, офицер, генерал-лейтенант.

БиографияРедактиране

Роден е на 6 септември 1924 г. в търновското село Михалци. Баща му Трифон Ямаков е убит по време на терора през 1925 г. Той и майка му са изведени в Съветския съюз, където Георги завършва средното си образование. Курсант е в трета специална артилерийска школа в Москва.

По време на Втората световна война е доброволец в Червената армия, но няма навършени 18 години и отначало е в обоза. След това се сражава в Одеската зенитна артилерийска бригада[1]. Ранен е в боевете при Одеса и е изпратен да се лекува. През 1943 г. става член на ВЛКСМ. Същата година започва да учи в артилерийски факултет на Висшето техническо училище „Бауман“. Завършва през 1949 г.

През януари 1950 г. се завръща в България със звание капитан от Червената армия. Назначен е за началник на управление „Артилерийско въоръжение“ в Министерството на отбраната. По-късно е началник на „Специално производство“ в Министерството на машиностроенето. От 1962 г. е генерал от българската армия. Между 1962 и 1973 г. е генерален директор на ДСО „Металхим“. След това е заместник-председател на Комитета по стандартизация и метрология и генерален конструктор на „Металхим“. През 1960-те години участва в изграждането на монтажен завод на „Рено“ в България, в който се произвежда „Булгаррено“.

Между 1971 и 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Удостоен е със званието „Герой на социалистически труд“ на Република България с указ № 1543 от 24 септември 1970 г. и заслужил деятел на техниката (1984)[2]. Носител е още на ордените „Народна република България“ – I ст. (1960, 1974), „Червено знаме на труда“ (1966). Умира на 26 март 1991 г.[3]

Военни званияРедактиране

  • генерал-майор – 1963
  • генерал-лейтенант – 1970

БележкиРедактиране

  1. Безсмъртният полк на България
  2. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 193
  3. Вучев, К. Истината, 2005, с. 109