Фридрих Вилхелм Георг Ернст Пруски (на немски: Friedrich Wilhelm Georg Ernst Prinz von Preußen; * 12 февруари 1826 в дворец Йегерхоф при Дюселдорф; † 2 май 1902 в Берлин) от род Хоенцолерн е принц на Прусия, пруски генерал на кавалерията и писател.[1][2]

Георг Пруски
Georg von Preußen
принц на Прусия
Принц Георг Пруски
Роден
Починал
2 май 1902 г. (76 г.)
ПогребанРайнщайн (замък), Федерална република Германия
Учил вБонски университет
НаградиОрден Черен орел
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих Пруски (1794–1863)
МайкаЛуиза фон Анхалт-Бернбург
Братя/сестриАлександер Пруски
Съпруганяма
Децаняма
Георг Пруски в Общомедия
Принц Георг Пруски
Замъкът Рейнщайн с дворцовата капела, 1880

Той е малкият син на принц Фридрих Пруски (1794 – 1863) и съпругата му принцеса Вилхелмина Луиза фон Анхалт-Бернбург (1799 – 1882), дъщеря на княз и херцог Алексиус Фридрих Кристиан фон Анхалт-Бернбург и първата му съпруга принцеса Мария Фридерика фон Хесен-Касел.[3] Брат е на Александер Пруски (1820 – 1896).

Георг Пруски влиза на 12 февруари 1836 г. като лейтенант в пруската войска. През 1861 г. той е шеф на регимент „1. Pommerschen Ulanenregiments Nr. 4“ и 1866 г. е генерал на кавалерията.

През 1843 г. той започва да следва в Бон и по-късно в през 1850-те в Берлин. През 1872 г. той издава анонимно своята автобиография „Vergilbte Blätter“, без да издава своята частна сфера.

Своята голяма частна библиотека с ок. 6000 титли той завещава на университетската библиотека Бон.

Той умира на 2 май 1902 г. в Берлин на 76 години. Погребан е на 9 май 1902 г. в дворцовата капела в Рейнщайн. Замъкът Рейнщайн той наследява заедно с брат му Александер през 1863 г.

Произведения

редактиране

С псевдонимите Георг Конрад и Гюнтер фон Фрайберг той издава поезия и театрални парчета:

  • Elfrida von Monte Salerno (драма) 1874
  • Cleopatra (трагедия) 1877
  • Phädra (трагедия) 1877
  • Elektra (пиеси) 1877
  • Revenue de tout 1877
  • Rudél et Mélisande (трагедия) 1877
  • Don Sylvio (трагедия) 1877
  • Der Alexanderzug (фантазия трагедия) 1877
  • Der Talisman (трагедия) 1877
  • Alexandros (трагедия) 1877
  • Umsonst oder Christine, König von Schweden (трагедия) 1877
  • Arion (трагедия) 1877
  • Wo liegt das Glück? (комедия) 1877
  • Bianca Capello 1877
  • Yolanthe (трагедия) 1877
  • Lurley (трагедия) 1877
  • Adonia 1877
  • Medea (трагедия) 1877
  • Suleiman 1877
  • Ferrara (трагедия) 1878
  • Mademoiselle Esther (драма) 1883
  • Catharina von Medici (историческа драма) 1884
  • Sappho (драма) 1887
  • Conradin (трагедия) 1887
  • Praxedis (драма) 1896
  • Raphael Sanzio (драма) 1896

Източници

редактиране

Литература

редактиране
  • Marie von Olfers: Georg Prinz von Preußen. Ein Nachruf. In: Hohenzollernjahrbuch, 6. Jg. 1902. Anhang. S. I-IV. (Digitalisat)
  • Erwin In het Panhuis: Anders als die andern. Schwule und Lesben in Köln und Umgebung 1895 – 1918. Emons Verlag, Köln 2006, ISBN 3-89705-481-7. (PDF)
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 6, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1938], DNB 367632810, S. 411, Nr. 2032.
  • Georg Schuster: Briefe, Reden und Erlasse des Kaisers und Königs Friedrich III. Vossische Buchhandlung, Berlin 1907.
  • Ernst Dietrich Baron von Mirbach: Prinz Friedrich von Preußen. Ein Wegbereiter der Romantik am Rhein. Böhlau-Verlag, 2006, ISBN 3-412-33305-0.

Външни препратки

редактиране