Георг Пруски
Фридрих Вилхелм Георг Ернст Пруски (на немски: Friedrich Wilhelm Georg Ernst Prinz von Preußen; * 12 февруари 1826 в дворец Йегерхоф при Дюселдорф; † 2 май 1902 в Берлин) от род Хоенцолерн е принц на Прусия, пруски генерал на кавалерията и писател.[1][2]
Георг Пруски Georg von Preußen | |
принц на Прусия | |
Принц Георг Пруски | |
Роден |
12 февруари 1826 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Райнщайн (замък), Федерална република Германия |
Учил в | Бонски университет |
Награди | Орден Черен орел |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хоенцолерн |
Баща | Фридрих Пруски (1794–1863) |
Майка | Луиза фон Анхалт-Бернбург |
Братя/сестри | Александер Пруски |
Съпруга | няма |
Деца | няма |
Георг Пруски в Общомедия |
Той е малкият син на принц Фридрих Пруски (1794 – 1863) и съпругата му принцеса Вилхелмина Луиза фон Анхалт-Бернбург (1799 – 1882), дъщеря на княз и херцог Алексиус Фридрих Кристиан фон Анхалт-Бернбург и първата му съпруга принцеса Мария Фридерика фон Хесен-Касел.[3] Брат е на Александер Пруски (1820 – 1896).
Георг Пруски влиза на 12 февруари 1836 г. като лейтенант в пруската войска. През 1861 г. той е шеф на регимент „1. Pommerschen Ulanenregiments Nr. 4“ и 1866 г. е генерал на кавалерията.
През 1843 г. той започва да следва в Бон и по-късно в през 1850-те в Берлин. През 1872 г. той издава анонимно своята автобиография „Vergilbte Blätter“, без да издава своята частна сфера.
Своята голяма частна библиотека с ок. 6000 титли той завещава на университетската библиотека Бон.
Той умира на 2 май 1902 г. в Берлин на 76 години. Погребан е на 9 май 1902 г. в дворцовата капела в Рейнщайн. Замъкът Рейнщайн той наследява заедно с брат му Александер през 1863 г.
Произведения
редактиранеС псевдонимите Георг Конрад и Гюнтер фон Фрайберг той издава поезия и театрални парчета:
- Elfrida von Monte Salerno (драма) 1874
- Cleopatra (трагедия) 1877
- Phädra (трагедия) 1877
- Elektra (пиеси) 1877
- Revenue de tout 1877
- Rudél et Mélisande (трагедия) 1877
- Don Sylvio (трагедия) 1877
- Der Alexanderzug (фантазия трагедия) 1877
- Der Talisman (трагедия) 1877
- Alexandros (трагедия) 1877
- Umsonst oder Christine, König von Schweden (трагедия) 1877
- Arion (трагедия) 1877
- Wo liegt das Glück? (комедия) 1877
- Bianca Capello 1877
- Yolanthe (трагедия) 1877
- Lurley (трагедия) 1877
- Adonia 1877
- Medea (трагедия) 1877
- Suleiman 1877
- Ferrara (трагедия) 1878
- Mademoiselle Esther (драма) 1883
- Catharina von Medici (историческа драма) 1884
- Sappho (драма) 1887
- Conradin (трагедия) 1887
- Praxedis (драма) 1896
- Raphael Sanzio (драма) 1896
Източници
редактиране- ↑ Hohenzollern 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Georg Prinz von Preußen, thepeerage.com
- ↑ Friedrich Wilhelm Georg Ernst, Prinz von Preussen, geneall.net
Литература
редактиране- Marie von Olfers: Georg Prinz von Preußen. Ein Nachruf. In: Hohenzollernjahrbuch, 6. Jg. 1902. Anhang. S. I-IV. (Digitalisat)
- Erwin In het Panhuis: Anders als die andern. Schwule und Lesben in Köln und Umgebung 1895 – 1918. Emons Verlag, Köln 2006, ISBN 3-89705-481-7. (PDF)
- Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 6, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1938], DNB 367632810, S. 411, Nr. 2032.
- Georg Schuster: Briefe, Reden und Erlasse des Kaisers und Königs Friedrich III. Vossische Buchhandlung, Berlin 1907.
- Ernst Dietrich Baron von Mirbach: Prinz Friedrich von Preußen. Ein Wegbereiter der Romantik am Rhein. Böhlau-Verlag, 2006, ISBN 3-412-33305-0.
Външни препратки
редактиране- Porträt
- Die Prinz-Georg-Bibliothek Архив на оригинала от 2016-09-16 в Wayback Machine. in der ULB Bonn
- Prinz-Georg-Straße
- Библиотека принц Георг
- Prinzen von Preussen, geneall.net