Генерал
- За играта със зарове вижте статията Генерал (игра).
Генерал (във флота: адмирал) е най-висшето генералско военно звание в Република България. Въведено с измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. заместило предходното наименование „армейски генерал“ (за флота – „адмирал на флота“). Използва се в сухопътните и военновъздушните сили на много държави. Еквивалентното звание във военноморските сили след 2000 г е адмирал.[1]
Званието се присвоява с указ на Президента на Република България. Предложението е на Министерския съвет. Званието е след генерал-лейтенант (за флота – след вицеадмирал).
Пагоните на офицер със звание генерал са с по 4 големи четирилъчни звезди, еквивалентно на „армейски генерал“ в някои страни (и в по-старата система от военни звания на България), за флота – адмирал на флота.
Съответства на званието general в останалите армии по света (например в американската армия).[2]
В бившия СССР веднага след Октомврийската революция военните звания, включително и генералските, са отменени. До началото на Втората световна война там се използват званията комбриг (командир на бригада), комдив (командир на дивизия) и комкор (командир на корпус), с които се означават звания, аналогични на генералските, но привързани към длъжности.
По време на Първото българско царство званията в българската армия първо са били традиционно взети от старата българска държава и от прабългарския език, а по време на Второто българско царство се използва византийската система на военни чинове.
След Освобождението се възприема западноевропейската система военни звания, включително и генералските. Но генерали в българската армия се появяват сравнително късно. Така по време на Сръбско-българската война, само няколко години след Освобождението, в българската армия не е имало офицери с генералски чинове, поради което войната е наречена Войната на капитаните срещу генералите.
По времето на третото българско царство званието (пълен) генерал е третото генералско звание и най-високото в българската армия. Офицер с такова звание е по-висшестоящ от генерал-лейтенант. Званието пълен генерал съществува в периода от създаването на съвременната българска армия през 1878 до 1897 г., когато е заменено със звание в зависимост от рода войски към който принадлежи съответния офицер – генерал от пехотата, генерал от кавалерията и генерал от артилерията.
От 2012 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание генерал е 62 години.
Български генералиРедактиране
- цар Фердинанд (1861 – 1948) – На 5 януари 1916 г. е провъзгласен за фелдмаршал на Германската армия, а 2 дни по-късно става и първият маршал на Българската армия; австро-унгарската, турската армии
- цар Борис III (1894 – 1943) – 1938 г. През 1943 г. Висшият военен съвет на Българската армия решава да провъзгласи цар Борис III за маршал.
- Петър Панчевски (1902 – 1982) – 1954 г. – Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал от запаса – 8 май 1978 г.
- Иван Михайлов (1897 – 1982) – 1954 г. – Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал – 8 май 1978 г.
- Добри Джуров (1916 – 2002) – 1964 – Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал – 8 май 1978 г.
- Йордан Мутафчиев (1940 – 2015) – 1991 – Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал – 1991 г.
- Любен Петров (р. 1938) – 1993 г. армейски генерал
- Михо Михов (р. 1949) – 2000 г.
- Никола Колев (1951 - 2021) – 2002 г.
- Златан Стойков (р. 1951) – 2006 г.
- Симеон Симеонов (р. 1955) – 2009 г.
- Константин Попов (р. 1961) – 2016 г.
- Андрей Боцев (1959 – 2020) – 2018 г.
- Емил Ефтимов (р. 1961) – 2020 г. адмирал
ИзточнициРедактиране
- ↑ Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 декември 2010, чл. 138
- ↑ История на званията и пределната възраст