Генерал

За играта със зарове вижте статията Генерал (игра).

Генерал (във флота: адмирал) е най-висшето генералско военно звание в Република България. Въведено с измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. заместило предходното наименование армейски генерал. Използва се в сухопътните и военновъздушните сили на много държави. Еквивалентното звание във военноморските сили е адмирал.

генерал от БА

генерал от ВВС на БА

адмирал от ВМС на БА

Званието се присвоява с указ на Президента на Република България. Предложението е на Министерския съвет. Званието е след генерал-лейтенант. Пагоните на офицер със звание генерал са с по 4 големи четирилъчни звезди, което е еквивалентно на „армейски генерал“ в някои страни (и в по-старата система от военни звания на България). Съответства на званието general в останалите армии по света (например в американската армия).

В бившия СССР веднага след Октомврийската революция военните звания, включително и генералските, са отменени. До началото на Втората световна война там се използват званията комбриг (командир на бригада), комдив (командир на дивизия) и комкор (командир на корпус), с които се означават звания, аналогични на генералските, но привързани към длъжности.

По време на Първото българско царство званията в българската армия първо са били традиционно взети от старата българска държава и от прабългарския език, а по време на Второто българско царство се използва византийската система на военни чинове.

След Освобождението се възприема западноевропейската система военни звания, включително и генералските. Но генерали в българската армия се появяват сравнително късно. Така по време на Сръбско-българската война, само няколко години след Освобождението, в българската армия не е имало офицери с генералски чинове, поради което войната е наречена Войната на капитаните срещу генералите.

От 2012 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание „генерал“ е 62 г.

Трето българско царство

По времето на третото българско царство званието (пълен) генерал е третото генералско звание и най-високото в българската армия. Офицер с такова звание е по-висшестоящ от генерал-лейтенант. Званието пълен генерал съществува в периода от създаването на съвременната българска армия през 1878 до 1897 г., когато е заменено със звание в зависимост от рода войски към който принадлежи съответния офицер — генерал от пехотата, генерал от кавалерията и генерал от артилерията.

Български генерали

• Фердинанд I Български (1861 – 1948) – На 5 януари 1916 г. е провъзгласен за фелдмаршал на Германската армия, а 2 дни по-късно става и първият маршал на Българската армия; австро-унгарската, турската армии
• Борис III (1894 – 1943) – 1938 г. През 1943 г. Висшият военен съвет на Българската армия решава да провъзгласи цар Борис III за маршал.
• Петър Панчевски (1902 - 1982) - 1950 г. - Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал от запаса – 08.05.1978 г.
• Иван Михайлов (генерал) (1897 - 1982) – 1954 г. - Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал – 08.05.1978 г.
• Добри Джуров (1916–2002) – 1964 - Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал – 08.05.1978 г.
• Йордан Мутафчиев (1940 - 2015) - 1991 - Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал – 1991 г
• Любен Петров (1938– ) – 1993 армейски генерал
• Михо Михов (1949– ) – 2000
• Никола Колев (1951– ) – 2002
• Златан Стойков (1951– ) – 2006
• Симеон Симеонов (1955– ) – 2009
• Константин Попов (1961– ) – 2016