Георг фон Ехинген

Георг фон Ехинген (на немски: Georg von Ehingen/Jörg von Ehingen; * 1428 в замък Хоенентринген в Тюбинген; † 24 февруари 1508 в дворец Килхберг при Тюбинген) от швабския род фон Ехинген от Баден-Вюртемберг е рицар, дипломат и писател на пътуванията. Той е на служба при ерцхерцозите на Австрия и при род Вюртемберг (1462 – 1503).

Георг фон Ехинген
германски рицар, дипломат и писател

Роден
Починал
Гербът на фамилията фон Ехинген
Гербът на фамилията фон Ехинген
Георг фон Ехинген в Общомедия
Георг фон Ехинген
Дворец Килхберг при Тюбинген

Родът се нарича на замък Ехинген при Ротенбург ам Некар. Той е син на Рудолф фон Ехинген († 1467) и съпругата му Агнес фон Хаймердинген. Резиденцията на фамилията първо е Хоенентринген, по-късно дворец Килхберг.[1] Там той дарява ценен олтар, който днес се намира в националния музей на Вюртемберг.[2]

След обучението му Георг фон Ехинген има тесен контакт с Фридрих III Хабсбургски. До 1483 г. той е на служба при него. Той пътува в дворовете и пише за това. През 1449 – 1451 г. той участва при довеждането в двора на Елеонора-Елена Португалска, по-късната съпруга на по-късния император Фридрих.

От пролетта 1440 до октомври 1442 г. той е на поклонение в Родос и Йерусалим, където става „рицар на Светия гроб“.[3] Ок. 1450 г. Георг е кемерер на ерцхерцог Албрехт.[4] Георг фон Ехинген става главен фогт на Тюбинген и тесен довереник на граф Еберхард I Брадатия от Вюртемберг. През 1482 г. той е главен господар на Ванкхайм и построява църквата „Св. Якоб“. Съпругата му Анна Юлин донася парите в брака.[5] През 1500 и 1501 г. той е избран за държавен хауптман на Швабския съюз.

По нареждане на императора той пътува два пъти до Испания, и е през 1486/1487 и 1489/1490 г. в Русия. Той пътува в Кастилия, Леон, Навара, Каталония, Галиция и Португалия. Той иска да се бие в Северна Африка за Португалия. Едно пътуване го довежда в кралския двор в Англия.

Той е погребан в манастирската църква в Тюбинген, където се намира и неговият епитаф.

ФамилияРедактиране

Георг фон Ехинген се жени 1464 г. за Анна Юлин, издигната на фон Рихтенберг, дъщеря на Конрад Юлин, наричан Шултхайс, кмет на Ройтлинген, и има дъщеря:[6]

Дядо е на Еберхард II фон Хюрнхайм (1494 – 1560), княжески епископ на Айхщет (1552 – 1560).

ЛитератураРедактиране

  • Josef Seubert: Georg von Ehingen: Ortsherr von Wankheim, 2013, ISBN 978-3-8423-2942-3
  • Klaus Herbers, Nikolas Jaspert: „Das kommt mir Spanisch vor“. Eigenes und fremdes in den deutschen und spanischen Beziehungen des späten Mittelalter. Lit, Münster 2004, ISBN 3-8258-8004-4.
  • Horst Carl: Der Schwäbische Bund 1488 – 1534. Landfrieden und Genossenschaft im Übergang vom Spätmittelalter zur Reformation, DRW-Verlag, Leinfelden-Echterdingen 2000, ISBN 3-87181-424-5 (= Schriften zur südwestdeutschen Landeskunde, Band 24), besonders S. 262, 286 – 288.
  • Georg von Ehingen: Höfling, Ritter, Landvogt. Eine Ausstellung im Winter 1986/87, Städtische Sammlungen Tübingen 1986
  • Jänichen, Hans: Ehingen, Georg, Neue Deutsche Biographie, Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 343 f.
  • Wilhelm von Heyd: Ehingen, Georg von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 695 – 697.
  • Franz Pfeiffer: Des schwäbischen Ritters Georg von Ehingen Reisen nach der Ritterschaft, Stuttgart 1843 (= Literarischer Verein; Onlineversion, PDF)
  • F. von Falkenstein: Ritterbuch, 1863 (Reprint der Originalausgabe: Reprint-Verlag, Leipzig, 2007)

ИзточнициРедактиране

  1. F. von Falkenstein: Ritterbuch, S. 183
  2. Bebilderte Webseite zu dem gestifteten Altar für Schloss Kilchberg
  3. F. von Falkenstein: Ritterbuch, S. 186 ff.
  4. Hans Schadeck: Der Kaiser und seine Stadt. In: Hans Schadek: Der Kaiser in seiner Stadt. Maximilian I. und der Reichstag zu Freiburg 1498, Koke Edition Verlag, Freiburg 1998, ISBN 3-933056-64-0, S. 219
  5. Zu Rad auf Ritterspuren: Besitztümer der früheren Ortsherren von Ehingen erkundet.
  6. Agnes v.Ehingen, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране