Фридрих III (Свещена Римска империя)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.

Фридрих III Хабсбургски (на немски: Friedrich III., 21 септември 1415 - 19 август 1493) е ерцхерцог на Австрия (под името Фридрих V) от 1424 г., германски крал (под името Фридрих IV) от 1440 г. и император на Свещената Римска империя от 1452 г. до смъртта си. Негов предшественик е Сигизмунд Люксембургски, а наследник е синът му Максимилиан I.

Фридрих III
Friedrich III
ерцхерцог на Австрия и император на Свещената Римска империя
Hans Burgkmair d. Ä. (zugeschr.) - Bildnis Kaiser Friedrich III.jpg
Роден
Починал
Погребан Щефансдом, Виена

Религия Християнство
Управление
Период (14521493)
Предшественик Сигизмунд Люксембургски
Наследник Максимилиан I
Coat of Arms of the Holy Roman Emperor (c.1433-c.1450).svg
Семейство
Род Хабсбурги
Баща Ернст Железни
Майка Кимбурга от Мазовия
Братя/сестри Албрехт VI (Австрия)
Маргарета Австрийска (1416 – 1486)
Катарина Австрийска (1420 – 1493)
Съпруга Елеонора-Елена Португалска (16 март 1452)
Деца Максимилиан I
Кунигунда Австрийска

Подпис Monogramm Friedrichs des III..png
Фридрих III в Общомедия

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Роден в Инсбрук, Австрия, Фридрих е син на херцог Ернст Железни от линията на Леополдите от Хабсбургската династия, управляващ Вътрешна Австрия или по-точно Щирия, Каринтия и Крайна. Майка му е Кимбурга от Мазовия.

ТитлиРедактиране

Той става ерцхерцог на Австрия (под името Фридрих V) през 1424 г., когато е едва на 9 години. През 1440 г. е избран за германски крал под името Фридрих IV, а дванадесет години след това получава титлата император на Свещената Римска империя като Фридрих III.

Отношения с швейцарците и папатаРедактиране

 
Изображение на Фридрих III и папа Пий II

През 1442 г. Фридрих се съюзява с Рудолф Щюси, владетел на град Цюрих, срещу Стария швейцарски съюз, давайки начало на Старата Цюрихска война (Alter Zürichkrieg), която завършва в полза на Швейцарския съюз.

През 1448 г. Фридрих сключва договор с папството, наречен Vienna Concordat, който остава в сила до 1806 г. и определя взаимоотношенията между Хабсбургите и папството.

Фридрих е последният император, коронясан в Рим. Това се случва през 1452 г. от папа Николай V. По това време той е против реформата на Свещената Римска империя и едва успява да убеди избиращата го колегия да не избира друг крал.

Бездействие на Фридрих в защита срещу турцитеРедактиране

С поражението на кръстоносците при Варна през 1444 г. и завладяването на Константинопол от османците на 29 май 1453 г. турската експанзия се появява силно в западноевропейското съзнание. За да отблъсне турската заплаха, папа Николай V призовава за кръстоносен поход на 30 септември 1453 г. Еней Силвий Пиколомини е особено активен за борба срещу турците. В империята напразно се чака ангажимент на императора срещу турците. Най-важните князе не се явяват на императорските събрания, а са представлявани. Поради малкия брой участници, решение не е взето. Много князе се интересуват повече от имперската реформа, отколкото от борбата срещу турците. В императорските събрания през май 1454 година в Регенсбург, през октомври 1454 година във Франкфурт и от края на февруари до началото на април 1455 година във Винер Нойщат [1] има обсъждания, но Фридрих не се появява нито в Регенсбург, нито във Франкфурт. Вместо отсъстващия глава на империята се предлага да се използва един вид императорски викарий,който да поеме своите задачи. Всички опити за заобикаляне на неактивния император се проваля поради несъгласие между курфюрстите. Поради отсъствието на Фридрих и тромавите структури на империята не е взето решение за отблъскване на турците. Според късносредновековни възгледи управлението в империята не принадлежи само на краля или императора, но и на курфюрстите. Като органична система империята се състои от глава (императора) и неговите членове (избиратели), които формират политическото тяло. Императорът и избирателите не могат да управляват един без друг. Те са принудени да постигнат консенсус по всички важни въпроси. [2] През 1456 година само в Унгария има кръстоносна армия. Тя обаче няма никакви контингенти от частите на империята. С победата на тази армия срещу турците на 21 и 22 юли 1456 година в битката при Белград, непосредствената заплаха изглежда е предотвратена. Като при Еней Силвий Пиколомини през 1458 година като папа Пий II и наследника му Каликст III темата отново излиза за обсъждане. През 1460 година отбраната срещу турците се обсъжда отново във Виена. Фридрих присъства като глава на империята, но принцовете стоят настрана. Следователно преговорите приключват без резултат, тъй като градовете не могат да съберат необходимите средства. [3]

Отношения с Бохемия и УнгарияРедактиране

В периода на малолетието на племенника си Ладислав Постум, имащ права на унгарската и чешката корона, Фридрих III се опитва да установи своята власт над тези държави. Така той фактически държи Ладислав в плен, узурпирайки като опекун всички реални негови пълномощия. Не му се отдава да създаде силна прохабсбургска партия.

Регенство над Владислав и борба за наследството муРедактиране

 
Ладислав Постум в придворна роба с висока яка. Аноним.художник,ок. 1460 г. Kunsthistorisches Museum, Виена

.

По време на отсъствието на Фридрих, Улрих фон Айтцинг получава допълнителна подкрепа в Горна и Долна Австрия за искането Владислав да бъде освободен от настойничеството. Например граф Улрих II от Цили, който действа като управител на Бохемия от 1437 година, е спечелен като партньор за съюза. Опозицията напразно се опитва да получи подкрепата на папата. Напротив, Николай настоява новокоронованият император Фридрих да бъде признат за настойник. Когато това е отказано, папата анатемосва враговете на императора. След завръщането си във Винер Нойщат на 20 юни 1452 година Фридрих трябва да се справи с класовата опозиция; В края на август 1452 година Улрих фон Айтцинг дори атакува Винер Нойщат с армия, но императорският генерал Андреас Баумкирхер успява да отблъсне атаката. Унгарско нахлуване, съпроводено от с въстание на австрийските съсловия през 1452 година принуждава Фридрих да освободи Ладислав и върне кралските регалии. Съгласно примирието от 1 септември 1452 г. Фридрих предава Ладислав под грижите на граф фон Цили. Императорското попечителско регенство приключва и с него се губи албертинското наследство. Действителното управление обаче не остава при Ладислав.

В двете кралства започват граждански войни, които дават властта на представители на националното средно дворянство — Иржи от Подебради в Бохемия и Янош Хунияди в Унгария.

След смъртта на Ладислав през 1457 г. отново не успява да задържи Бохемия и Унгария в орбитата на Хабсбургската монархия. Крал на Бохемия става Иржи Подебради, който след неудачна за Австрия война е признат през 1459 година от Фридрих. Фридрих продава короната на Свети Ищван на Матяш Корвин за 80 000 златни флорина, макар да остава номинален крал на Унгария до 17 юли 1463 година. След възкачването си на престола, унгарският крал скоро разгръща крупни военни действия против императора.

В 1460-те година започват непрекъснати набези на унгарски войски в австрийските земи, които Фридрих III, поради недостиг на пари не може да отрази. Австрия е разорена, а през 1485 година армията на крал Матяш Корвин превзема Виена. Унгарските войски окупират Долна и част от Горна Австрия, а така и източните региони Щирия, Каринтия и Крайна. Единствено смъртта на Матяш през 1490 година позволява да бъдат освободени австрийските земи, което е осъществено от сина на Фридрих Максимилиан.

Конфликти с брат си Албрехт за наследствените претенции (1461–1463)Редактиране

 
Ерцхерцог Албрехт VI. Миниатюра от молитвеник за Албрехт VI. (Ръкопис върху пергамент)

След смъртта на Владислав, Фридрих и брат му херцог Албрехт VI предявяват взаимни претенции за наследство към Горна и Долна Австрия. Малко по-късно Сигизмунд се отказва в полза на Албрехт, но преговорите между братята Фридрих и Албрехт се оказват по-трудни. През 1458 година е сключено споразумение за разделяне. Албрехт получава Горна Австрия и обезщетение от 32 000 гулдена, [4] Фридрих запазва Долна Австрия с Виена. Албрехт се възползва от лошото финансово положение на Фридрих за свои цели. Набезите на наемници, лошите реколти и инфлацията увеличават икономическите трудности и недоволството сред населението. Следователно, Албрехт успява да спечели по-голямата част от австрийското благородничество срещу Фридрих и вижда това като възможност да преразгледа това, което той смята за несправедливо разделяне на наследството в своя полза.

През 1461 година избухва открита война между братята. През есента на 1462 година има унизителна обсада на Фридрих и семейството му във виенския замък. Само чрез намесата на бохемския крал Иржи Подебради, Фридрих е освободен от обсадата. С Корнейбургския мир на 2 декември 1462 година Фридрих се обявява за готов да остави управлението в Долна Австрия на брат си за осем години в замяна на годишна вноска от 4000 дуката [5],но той веднага започва борба, когато Албрехт изостава с издължаване на задълженията си. Нито една от страните не успява да се утвърди военно през следващия период. Военните действия приключват едва с неочакваната смърт на Албрехт на 2 декември 1463 година.

Албрехт не оставя синове, които имат право да наследят. Само Сигизмунд може да предяви претенции към албертинското наследство, но от 1457 година той има конфликт с Николай Кузански, кардинал и епископ на Бриксен. В тази връзка папа Пий заплашва Сигизмунд с отлъчване и интердикт. Сигизмунд се надява, че император Фридрих ще посредничи и заявява, че ще се откаже от наследствените си претенции в Горна Австрия.

С изключение на Тирол, където Сигизмунд управлява, Фридрих успява да заеме всички притежания на Хабсбургите. Той се опитва да укрепи суверенитета си, като подобряваи организацията на епархията. През 1461 година е създадена основата за признаване на Люблянска епархия, година по -късно папа Пий II потвърждава епархията.

Финансовите проблеми и откритите конфликти обаче продължават през следващите години. Все още катастрофалните финанси забавят безкрайно плащанията. Голямият брой вражди карат Фридрих да остане във Винер Нойщат през следващите три години. Тъй като военните и териториалните конфликти се случват често, се налага забрана на тези конфликти. На 20 август 1467 година Фридрих издава указ за държавен мир във Винер Нойщат с петгодишна забрана за война. Постановено е всеки да предявява исковете си пред съда. Нарушаването на мира се третира като престъпление срещу императора (crimen laesae maiestatis) и трябва да бъде наказвано съответно, по-строго, отколкото при всеки друг мир досега.[6] При Фридрих престъплението срещу величеството се разширява допълнително и с действия извън императорската власт (plenitudo potestatis). [7] Няма информация за съдилища, където са подадени искове и образувани съдебни дела. Следователно указът би могъл да има само номинална забрана за осигуряване на мир. [8] Само синът на Фридрих Максимилиан I успява да забрани военните конфримки с Вечния мир през 1495 година и в същото време да реформира коренно съдебната система.

На 3 септември 1467 г. императрица Елеонора Португалска умира на почти 31-годишна възраст. След смъртта на съпругата си Фридрих не се жени повторно.

Война с Баумкирхер и пътуване до Италия, основаване на епархииРедактиране

 
Папа Павел II обявява през 1469 година в присъствието на Фридрих III първият Велик майстор на Ордена на Свети Георги. около 1510 г.

През ноември 1468 година Фридрих заминава за Рим, за да се срещне с папа Павел II, където пристига на 24 декември. [9] На 1 януари 1469 г. папата, венецианец, който има силен интерес за нов кръстоносен поход, основава Орден на Свети Георги в присъствието на императора, за да бори с турците. [10] Освен това папата разпорежда създаването на нови епархии във Виена и Винер Нойщат. Подобренията в организацията на църквата в родината му, които Фридрих постигна в Рим, почти не са забелязани от съвременниците му. [11] Когато Фридрих си тръгва на 9 януари, той прави услугата на стратер като води коня на папата за юздите, като по този начин символично признава превъзходството на папата. [12] През февруари 1469 година той посещава Венеция, но с оглед на настъплението на османците трябва да напусне града. [13]

По време на отсъствието на Фридрих императорският капитан-наемник Андреас Баумкирхер предизвиква въстание в наследствените земи. Баумкирхер е важен стълб на владетеля от години и е възнаграден със владения в Унгария. Когато Фридрих сключва мир с унгарския крал Матяш през 1463 година, Баумкирхер иска да се представи на унгарския крал като лоялен поддръжник. Това предизвика недоверието на Фридрих. Поради неизплатени парични задължения, Баумкирхер обявява възражение до императора на 1 февруари 1469 година. Баумкирхер и неговите последователи успяват да превземат няколко замъка в унгарско-австрийския граничен район. Боевете се проточват с месеци без резултат. В Грац на 23 април 1471 година трябва да се намери баланс между императора и Баумкирхер. На Баумкирхер е осигурено писмо за безопасно придвижване и имунитет. Ходът на разговорите е неизвестен. Фридрих задържа Баумкирхер и го обезглавява в същия ден без съд, като не спазва обещанието си.

Последици от управлениетоРедактиране

Фридрих III се счита за последния император на средновековието. Общата криза на органите на управление на империята, неефективността на имперската власт и практически пълната независимост на немските князе, постепенно нарастват през последния век като с най-голяма пълнота се проявяват в управлението на Фридрих III. Фридрих не успява да спечели нито един конфликт на бойното поле и поради тази причина използва по-различни методи.

През 1453 г. император Фридрих III преобразува херцогство Австрия чрез „Privilegium maius“ в ерцхерцогство. През 1457 година има сериозен конфликт с брат си Албрехт VI за управлението на Австрия.

Фридрих III държи Сигизмунд Тиролски от тиролската линия на Хабсбургите до навършване на 19 години като затворник.

В края на краищата Фридрих надвива своите врагове, като ги надживява и понякога наследява техните земи. Такъв е и случаят с племенника му Ладислаус Постум, от когото получава Долна Австрия през 1457. Същото се случва и с брат му Алберт VI - Фридрих наследява трона му в Горна Австрия. Тези конфликти го принуждават да живее анахронистично и постоянно да пътува. Налага му се да мести своя кралски двор неколкократно през годините на своето управление, установявайки се в Грац, Линц и след това Винер Нойщат. Във Винер Нойщат построява замък и манастир.

Брак и децаРедактиране

 
Фридрих III се запознава със съпругата си Елеонора Португалска, худ.Пинтурикио, библиотека Пиколомини
 
Фридрих III и Елеонора Португалска.

Сключва брак през 1452 на 37-годишна възраст за 18-годишната принцеса Елеонора-Елена Португалска (1436–1467), дъщеря на португалския крал Дуарте, чиято зестра му помага да изплати дълговете си и да утвърди своята власт.

Имат децата:

Бракове на децата на ФридрихРедактиране

И въпреки всичко неговата политика е учудващо успешна. В обсадата на Нойс (1474-75) той успява да убеди херцогът на Бургундия Шарл Смели да даде дъщеря си Мария Бургундска за съпруга на сина му Максимилиан I. Наследявайки Бургундия, Хабсбургите започват да получават все по-голяма власт в Европа. Това води до появата на поговорката:

Нека другите водят войни, а ти, щастлива Австрия, ще се жениш.

Това става и девизът на династията.

 
Илюстрация от ръкопис, показваща ампутирането на крака на Фридрих III
 
саркофаг в Щефансдом

Бракът на дъщеря му Кунигунда Австрийска за Албрехт IV, херцог на Бавария, е резултат от желанието на Фридрих да заграби още власт, но въпреки това в крайна сметка се оказва загуба за Фридрих. Албрехт незаконно взема контрол над няколко имперски феодални владения и впоследствие иска ръката на Кунигунда, която живее в Инсбрук и далеч от баща си. За зестра той ѝ обещава завзетите от него феодални владения. Фридрих първоначално се съгласява, но след като Алберт заграбва още едно владение - Регенсбург, императорът отменя своето съгласие. На 2 януари 1487 обаче Кунигунда се жени за Алберт преди решението на баща ѝ да е стигнало до нея. Войната, готова да се породи от появилия се спор, е предотвратена единствено благодарение на сина на Фридрих Максимилиан.

През 1469 успява да създаде епископии във Виена и Винер Нойщат, което не е постигано преди него от никой херцог на Австрия.

През последните десет години от живота си Фридрих управлява заедно със сина си Максимилиан.

СмъртРедактиране

На 77-годишна възраст Фридрих III умира в Линц след неуспешен опит за ампутация на левия му крак. Саркофагът му е изработен от Николаус Герхарт фон Лейден в Щефансдом във Виена е сред най-значимите скулптурни творби от Средновековието. Ампутираният му крак е погребан заедно с него.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Vgl. dazu Gabriele Annas: Kaiser Friedrich III. und das Reich: Der Tag zu Wiener Neustadt im Frühjahr 1455. In: Franz Fuchs, Paul-Joachim Heinig, Martin Wagendorfer (Hrsg.): König und Kanzlist, Kaiser und Papst: Friedrich III. und Enea Silvio Piccolomini in Wiener Neustadt. Köln 2013, S. 121–150.
  2. Bernd Schneidmüller: Konsens – Territorialisierung – Eigennutz. Vom Umgang mit spätmittelalterlicher Geschichte. In: Frühmittelalterliche Studien, Bd. 39, 2005, S. 225–246, hier: S. 240.
  3. Heinrich Koller: Kaiser Friedrich III. Darmstadt 2005, S. 142.
  4. Karl-Friedrich Krieger: Die Habsburger im Mittelalter. Von Rudolf I. bis Friedrich III. 2., aktualisierte Auflage, Stuttgart 2004, S. 196.
  5. Karl-Friedrich Krieger: Die Habsburger im Mittelalter. Von Rudolf I. bis Friedrich III. 2., aktualisierte Auflage, Stuttgart 2004, S. 201.
  6. Paul-Joachim Heinig: Friedrich III. (1440–1493). In: Bernd Schneidmüller, Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Portraits von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, S. 495–517, hier: S. 499.
  7. Paul-Joachim Heinig: Friedrich III. (1440–1493). In: Bernd Schneidmüller, Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Portraits von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, S. 495–517, hier: S. 500. Vgl. ausführlich Paul-Joachim Heinig: Monarchismus und Monarchisten am Hof Friedrichs III. In: Franz Fuchs, Paul-Joachim Heinig, Martin Wagendorfer (Hrsg.): König und Kanzlist, Kaiser und Papst: Friedrich III. und Enea Silvio Piccolomini in Wiener Neustadt. Köln 2013, S. 151–179.
  8. Heinrich Koller: Kaiser Friedrich III. Darmstadt 2005, S. 172.
  9. Achim Thomas Hack: Das Empfangszeremoniell bei mittelalterlichen Papst-Kaiser-Treffen. Köln u. a. 1999, S. 239–247.
  10. Heinrich Koller: Der St. Georgs-Ritterorden Kaiser Friedrichs III. In: Josef Fleckenstein, Manfred Hellmann (Hrsg.): Die geistlichen Ritterorden Europas. Sigmaringen 1980, S. 417–429 (online).
  11. Heinrich Koller: Kaiser Friedrich III. Darmstadt 2005, S. 176.
  12. Johann Rainer: Die zweite Romfahrt Friedrichs III. In: Reinhard Härtel (Hrsg.): Geschichte und ihre Quellen. Festschrift für Friedrich Hausmann zum 70. Geburtstag. Graz 1987, S. 183–190.
  13. Ingrid Baumgärtner: Die Standeserhebung des Rechtsprofessors Barolomeo Cipolla. Venedig auf dem Reichstag von Regensburg 1471 und die Türkengefahr. In: Dagmar Bussiek, Simona Göbel (Hrsg.): Kultur, Politik und Öffentlichkeit. Festschrift für Jens Flemming. Kassel 2009, S. 35–67, hier: S. 42.
  • Карл Воцелка. История на Австрия, изд. Рива 2008 година, стр.69
  • Жан-пол Блед. История на Виена, ид.рива 2009 година, стр.28-31
  • Митрофанов, П. История Австрии с древнейших времён до 1792 г. — М., 2003
  • Пристер, Е. Краткая история Австрии. — М., 1952
  • Шимов, Я. Австро-Венгерская империя. — М., 2003
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Frederick III, Holy Roman Emperor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.