Йеракару
Йеракару (на гръцки: Γερακαρού) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 1293 жители (2001).
| Йеракару Γερακαρού | |
| — село — | |
  Йеракару  Йеракару  Йеракару | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Надм. височина | 136 m |
| Население | 1293 души (2001) |
География редактиране
Селото е разположено между Лъгадинското (Корония) и Бешичкото езеро (Волви).
История редактиране
Античност и средновековие редактиране
Между Йеракару и Агиос Василиос са разкрити праисторически и по-късни археологически обекти в местностите Палиомонастирио (в превод Стар манастир), Трапеза Доганджи и Амигдалиес. В Палиомонастири има следи от селище от средновизантийския и късновизантийския период.[1]
В Османската империя редактиране
В османската епоха селището е известно с турската форма на името Доганджи, което както и гръцкото γερακάρης, означава соколар. Възможно е турското име да е превод на старо гръцко. Засвидетелствани форми са Доанджи оглу, Доганджи оглу, Доваджи, Дуванджи.[2] Селото има две махали от двете страни на река Платанара – на изток християнската (Йеракару) и на запад турската (Доганджи).[1]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йеракаро (Yérakaro) живеят 60 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Герцкаро (Guertzcaro) е показано като село с 45 домакинства и 146 жители мюсюлмани и 52 гърци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Геракару (Guerakarou) има 115 гърци.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Доваджи живеят 20 турци и 150 жители гърци християни.[6]
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. В 1918 година община Йеракару се състои от Йеракару, Доганджи, Левен и Лудзики.[2] През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Йеракару е смесено местно-бежанско село със 185 бежански семейства със 747 души.[7] До 2011 година Йеракару е център на дем Корония.
Гробищният храм „Свети Георги“ е възрожденски от XIX век, а енорийската църква е „Рождество Богородично“.[2]
В селото са запазени няколко забележителни сгради. Основното училище от 1928 година в североизточната част на селището, учителската къща на малко разстояние от училището, както и къщата на Василиос Кулукурис от началото на XX век в източната част на махалата Доганджи.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012