Германски император (на немски: Deutscher Kaiser) е титлата на държавната глава на Германската империя (Deutsches Reich) през 1871-1918 г. Император можели да бъдат само пруските крале.

Големият герб на Германския император 1871-1918 г.
Прокламацията на Вилхелм I в огледалната зала на Версайски дворец, Франция (картина от Антон фон Вернер)

Титлата имат тримата кайзери Вилхелм I, Фридрих III и Вилхелм II, които са били крале на Прусия.

Титлата е продължение на владетелите на ликвидираната през 1806 г. Свещена Римска империя на германската нация, които имали официалната титла римски крал или Римско-германски император (римски император) (или Император на Свещената Римска империя). Те са се разбирали и като такива.[1]

След края на Френско-немската война (1870-1871), Северногерманският съюз е наречен Германската империя (Deutsches Reich). На 18 януари 1871 г. Вилхелм I е прокламиран от германската имперска армия за германски император в огледалната зала на дворец Версайл във Франция. Вилхелм II се отрича от короната на 9 ноември 1918 г. през последния ден на Първата световна война.

Германските императори (1871–1918)

редактиране

от династията Хоенцолерн

Портрет Име Император от Император до Връзка с предните
  Вилхелм I 18 януари 1871 9 март 1888 Първият император
  Фридрих III 9 март 1888 15 юни 1888 Син на Вилхелм I
  Вилхелм II 15 юни 1888 18 ноември 1918 Последният император
Внук на Вилхелм I
Син на Фридрих III

Източници

редактиране
  1. Ото фон Фрайзинг, Chronik oder die Geschichte der zwei Staaten; Улрих фон Хутен; Kaiserchronik 1150.

Вижте също

редактиране

Литература и филм

редактиране
  • Peter Schamoni, Majestät brauchen Sonne – Wilhelm II., Dokumentation, Deutschland/ Niederlande 1999/2000 (IMDb).