Герхард Розе (на немски: Gerhard Rose) е германски доктор и член на НСДАП. По време на нацисткия режим, участва в медицински експерименти, провеждани върху затворници от концентрационни лагери.

Герхард Розе
Gerhard Rose
германски доктор

Роден
Починал
13 януари 1992 г. (95 г.)

Националност  Германия
Учил в Хумболтов университет на Берлин
Вроцлавски университет
Медицина
Област тропическа медицина
Членува в НСДАП
Престъпна дейност
Принадлежност Flag of Germany 1933.svg Нацистка Германия
Престъпления експерименти с хора
Жертви 110
Период 1941 – 1945
Присъда доживотен затвор
Затвор Ландсберг
Герхард Розе в Общомедия

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Розе е роден в Данциг (тогава част от Западна Прусия, сега Гданск в Полша). Розе посещава гимназиите в Стелин, Дюселдорф, Бремен и Бреслау. След дипломирането си започва да учи медицина в Академия Кайзер Вилхелм за военно медицинско образование в Берлин. През 1914 г. той е активен в Pépinière Corps Saxonia.[1] Той се премества в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин и в университета в Бреслау.[2] Розе получава на медицинския си държавен изпит на 15 ноември 1921 г. „много добър“, получава докторска степен на 20 ноември 1922 г. и акредитация като лекар на 16 май 1922 г. В периода 1922-1926 г. Розе е медицински асистент в Института „Роберт Кох“ в Берлин, в Хигиенния институт в Базел и в Анатомичния институт във Фрайбургския университет.

КитайРедактиране

През 1929 г. Розе напуска Германия, за да работи в Република Китай. Той е медицински съветник на правителството на Гоминдан. През декември 1929 г. е назначен за директор на медицинската служба в Чекян, освен това е съветник по въпросите на здравето в министерството на вътрешните работи в Чекян. Неговото време в Китай е прекъснато от проучвания в Европа, Азия и Африка. На 1 ноември 1930 г. Розе се присъединява към нацистката партия (членски номер: 346 161).[3]

Завръщане от КитайРедактиране

Преди Втората китайско-японска война Розе се завръща през септември 1936 г. и поема на 1 октомври катедра „Тропическа медицина“ в берлинския институт „Роберт Кох“. От лятото на 1938 г. Розе провежда в Берлинския университет лекции и упражнения за тропическа хигиена и тропическа медицина.

През 1939 г. Розе започва служба за Луфтвафе. През 1942 г. той е назначен за консултантски хигиенист и тропическа медицина в медицинската служба на Луфтвафе. Когато войната свършва, Розе заема ранг на генерален лекар.

 
Герхард Розе на процеса в Нюрнберг през 1947 г.

Експерименти с маларияРедактиране

Розе провежда експериментите с малария в концентрационните лагери в Дахау и Бухенвалд и с психично болни руски затворници в психиатрична клиника в Тюрингия.[4][5]

Между 1941 г. и 1942 г. Розе тества за индустрията на IG Farben, (Леверкузен), нови антималарии.[6] Опитите с малария с участието на Розе са документирани за саксонския санаториум Arnsdorf. До юли 1942 г. общо 110 пациенти са заразени с ухапвания от комари.[7] В първата серия от тестове с 49 души, загиват 4 души. Експериментите в Arnsdorf са по времето на нацистките медицински убийства - Акция Т4. Субектите са прехвърлени на други институции и убити там.

От януари 1942 г. в концентрационния лагер в Дахау са проведени човешки експерименти за разработване на ваксина срещу маларията.

Докторски процесРедактиране

Осъден е на доживотен затвор за престъпления срещу човечеството и военни престъпления. През 1951 г. присъдата му е намалена на 15 години. Освободен е предсрочно на 3 юни 1955 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Kösener Corpslisten 1960, 63, 189; 60, 545; 40, 1096
  2. biographische Angaben zu Rose bei: Dörner, Ärzteprozeß, S. 136 (Erschließungsband), S. 8/03112ff. (Gnadengesuch vom 2. November 1953) S. 8/03174ff. (Urteil der Bundesdisziplinarkammer VII vom 24. Oktober 1960 (Az. VII VI 8/60)). Ernst Klee, Auschwitz, die NS-Medizin und ihre Opfer. 3. Auflage, S. Fischer, Frankfurt am Main 1997, S. 126.
  3. Dörner, Ärzteprozess, S. 136.
  4. Klee, Auschwitz, S. 116 f., 126 f.
  5. Eckart, WU и др. Malaria and World War II: German malaria experiments 1939-45. // Parassitologia 42. 2000. с. 53–8.
  6. Dörner, Ärzteprozess, S. 136.
  7. Zu Arnsdorf und den genannten Zahlen siehe Klee, Auschwitz, S. 127 ff.

ЛитератураРедактиране

  • Ebbinghaus, Angelika (Hrsg.), Vernichten und Heilen. Der Nürnberger Ärzteprozeß und seine Folgen. Aufbau-Taschenbuch-Verlag, Berlin 2002
  • Dörner, Klaus (Hrsg.), Der Nürnberger Ärzteprozeß 1946/47. Wortprotokolle, Anklage- und Verteidigungsmaterial, Quellen zum Umfeld. Saur, München 2000
  • Ulrich Dieter Oppitz (Bearb.), Medizinverbrechen vor Gericht. Die Urteile im Nürnberger Ärzteprozeß gegen Karl Brandt und andere sowie aus dem Prozess gegen Generalfeldmarschall Milch. Palm und Enke, Erlangen 1999
  • Mitscherlich, Alexander (Hrsg.), Medizin ohne Menschlichkeit. Dokumente des Nürnberger Ärzteprozesses. 16. Auflage, Fischer Taschenbuch, Frankfurt am Main 2004
  • Wolters, Christine, Humanexperimente und Hohlglasbehälter aus Überzeugung. Gerhard Rose – Vizepräsident des Robert-Koch-Instituts. In: Frank Werner (Hrsg.): Schaumburger Nationalsozialisten. Täter, Komplizen, Profiteure. Verlag für Regionalgeschichte, Bielefeld 2009, p. 407–444.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gerhard Rose“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​