Герхард Розе
Герхард Розе (на немски: Gerhard Rose) е германски доктор и член на НСДАП. По време на нацисткия режим, участва в медицински експерименти, провеждани върху затворници от концентрационни лагери.
| Герхард Розе Gerhard Rose | |
| германски доктор | |
 | |
| Роден |
30 ноември 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин Вроцлавски университет |
| Медицина | |
| Област | тропическа медицина |
| Членува в | НСДАП |
| Престъпна дейност | |
| Принадлежност |  Нацистка Германия |
| Престъпления | експерименти с хора |
| Жертви | 110 |
| Период | 1941 – 1945 |
| Присъда | доживотен затвор |
| Затвор | Ландсберг |
| Герхард Розе в Общомедия | |
Биография
редактиранеПроизход и образование
редактиранеРозе е роден в Данциг (тогава част от Западна Прусия, сега Гданск в Полша). Розе посещава гимназиите в Стелин, Дюселдорф, Бремен и Бреслау. След дипломирането си започва да учи медицина в Академия Кайзер Вилхелм за военно медицинско образование в Берлин. През 1914 г. той е активен в Pépinière Corps Saxonia.[1] Той се премества в Университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин и в университета в Бреслау.[2] Розе получава на медицинския си държавен изпит на 15 ноември 1921 г. „много добър“, получава докторска степен на 20 ноември 1922 г. и акредитация като лекар на 16 май 1922 г. В периода 1922-1926 г. Розе е медицински асистент в Института „Роберт Кох“ в Берлин, в Хигиенния институт в Базел и в Анатомичния институт във Фрайбургския университет.
Китай
редактиранеПрез 1929 г. Розе напуска Германия, за да работи в Република Китай. Той е медицински съветник на правителството на Гоминдан. През декември 1929 г. е назначен за директор на медицинската служба в Чекян, освен това е съветник по въпросите на здравето в министерството на вътрешните работи в Чекян. Неговото време в Китай е прекъснато от проучвания в Европа, Азия и Африка. На 1 ноември 1930 г. Розе се присъединява към нацистката партия (членски номер: 346 161).[3]
Завръщане от Китай
редактиранеПреди Втората китайско-японска война Розе се завръща през септември 1936 г. и поема на 1 октомври катедра „Тропическа медицина“ в берлинския институт „Роберт Кох“. От лятото на 1938 г. Розе провежда в Берлинския университет лекции и упражнения за тропическа хигиена и тропическа медицина.
През 1939 г. Розе започва служба за Луфтвафе. През 1942 г. той е назначен за консултантски хигиенист и тропическа медицина в медицинската служба на Луфтвафе. Когато войната свършва, Розе заема ранг на генерален лекар.
Експерименти с малария
редактиранеРозе провежда експериментите с малария в концентрационните лагери в Дахау и Бухенвалд и с психично болни руски затворници в психиатрична клиника в Тюрингия.[4][5]
Между 1941 г. и 1942 г. Розе тества за индустрията на IG Farben, (Леверкузен), нови антималарии.[6] Опитите с малария с участието на Розе са документирани за саксонския санаториум Arnsdorf. До юли 1942 г. общо 110 пациенти са заразени с ухапвания от комари.[7] В първата серия от тестове с 49 души, загиват 4 души. Експериментите в Arnsdorf са по времето на нацистките медицински убийства - Акция Т4. Субектите са прехвърлени на други институции и убити там.
От януари 1942 г. в концентрационния лагер в Дахау са проведени човешки експерименти за разработване на ваксина срещу маларията.
Докторски процес
редактиране
Осъден е на доживотен затвор за престъпления срещу човечеството и военни престъпления. През 1951 г. присъдата му е намалена на 15 години. Освободен е предсрочно на 3 юни 1955 г.
Източници
редактиране- ↑ Kösener Corpslisten 1960, 63, 189; 60, 545; 40, 1096
- ↑ biographische Angaben zu Rose bei: Dörner, Ärzteprozeß, S. 136 (Erschließungsband), S. 8/03112ff. (Gnadengesuch vom 2. November 1953) S. 8/03174ff. (Urteil der Bundesdisziplinarkammer VII vom 24. Oktober 1960 (Az. VII VI 8/60)). Ernst Klee, Auschwitz, die NS-Medizin und ihre Opfer. 3. Auflage, S. Fischer, Frankfurt am Main 1997, S. 126.
- ↑ Dörner, Ärzteprozess, S. 136.
- ↑ Klee, Auschwitz, S. 116 f., 126 f.
- ↑ Eckart, WU и др. Malaria and World War II: German malaria experiments 1939-45 // Parassitologia 42. 2000. с. 53–8.
- ↑ Dörner, Ärzteprozess, S. 136.
- ↑ Zu Arnsdorf und den genannten Zahlen siehe Klee, Auschwitz, S. 127 ff.
Литература
редактиране- Ebbinghaus, Angelika (Hrsg.), Vernichten und Heilen. Der Nürnberger Ärzteprozeß und seine Folgen. Aufbau-Taschenbuch-Verlag, Berlin 2002
- Dörner, Klaus (Hrsg.), Der Nürnberger Ärzteprozeß 1946/47. Wortprotokolle, Anklage- und Verteidigungsmaterial, Quellen zum Umfeld. Saur, München 2000
- Ulrich Dieter Oppitz (Bearb.), Medizinverbrechen vor Gericht. Die Urteile im Nürnberger Ärzteprozeß gegen Karl Brandt und andere sowie aus dem Prozess gegen Generalfeldmarschall Milch. Palm und Enke, Erlangen 1999
- Mitscherlich, Alexander (Hrsg.), Medizin ohne Menschlichkeit. Dokumente des Nürnberger Ärzteprozesses. 16. Auflage, Fischer Taschenbuch, Frankfurt am Main 2004
- Wolters, Christine, Humanexperimente und Hohlglasbehälter aus Überzeugung. Gerhard Rose – Vizepräsident des Robert-Koch-Instituts. In: Frank Werner (Hrsg.): Schaumburger Nationalsozialisten. Täter, Komplizen, Profiteure. Verlag für Regionalgeschichte, Bielefeld 2009, p. 407–444.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gerhard Rose в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |