Гданск
Гданск или Данциг (на полски: 
Gdańsk; на кашубски: Gduńsk; на немски: Danzig) е шестият по големина град в Полша, най-важното полско пристанище и столица на Поморското войводство.
| Гданск Gdańsk | |
| — град — | |
  | |
| Nec temere, nec timide „Нито безразсъдство, нито плахост“ | |
 | |
  Гданск  Гданск | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Поморско войводство |
| Окръг | Гданск |
| Площ | 261,96 km² |
| Надм. височина | от -1 до 180 m |
| Население | 460 517 души (2012) 1758 души/km² |
| Кмет | Александра Дулкиевич |
| Основаване | VII век |
| Първо споменаване | 997 г. |
| Пощенски код | от 80 – 008 до 80 – 958 |
| Телефонен код | (+48) 58 |
| МПС код | GD |
| Официален сайт | www.gdansk.pl |
| Гданск в Общомедия | |
Административно е обособен в отделен окръг (повят) с площ 261,96 км2.[1] Градът е част от агломерацията Труймясто. Смята се за традиционна столица на Кашубия.
География
редактиране
Градът се намира в историческия регион Гданска Померания. Разположен е край Гданския залив в южната част на Балтийско море, в устието на река Мотлава при вливането и в Ленивка, един от ръкавите на река Висла.
Население
редактиранеНаселението на града възлиза на 460 517 души (2012 г.). Гъстотата е 1758 души/км2.[1]
История
редактиранеГданск е споменат за първи път през 997 година в летопис за Св. Адалберт Пражки с името – Gyddanyzc. Известен е и с немското име Данциг (на немски: Danzig).
Археологическите разкопки установяват, че на територията на Гданск е имало поселение още през V век. Славяни от племето поморяни започват да заселват района през VII век, а немски колонисти в XII век.
На 14 ноември 1308 година Гданск е завладян от Тевтонския орден. От 1361 година градът става член на Ханзейския съюз.
След края на Тринадесетгодишната война между Жечпосполита и Тевтонския орден (1466) Гданск става част от Полша.
Около 1500 г. през града се търгува шведско зърно.[2]
В резултат на разделението на Полша през 1793 година градът е присъединен към Кралство Прусия, в което остава до края на Първата световна война.
Според Версайския мирен договор Гданск получава статут на свободен град, управляван от Общество на народите. През 1939 година Третият райх си връща града.
След края на Втората световна война Гданск преминава към Полша, с което от Германия са отделени региони от изключителна важност за историята и културата на немския народ.
Климат
редактиранеКлиматът в Гданск е умерен със студена зима и меко лято с чести валежи. Средните температури варират от -1.0 °C до 17.2 °C. Количеството валежи е от 31.0 мм до 84.0 мм за месец. Климатът е морски, влажен, променлив и мек.
Сезоните са ясно разграничими. Пролетта започва през март и първоначално е студена и ветровита (променяйки се след това в топла и слънчева). Лятото започва през юни с преобладаващо топло, на моменти горещо време (температурите достигат до 30 – 35 °C през лятото). Средното количество на слънчевите часове е около 1600. Есента обикновено започва през септември със слънчево и топло време, променящо се в студено, влажно и мъгливо през ноември. Зимата продължава от декември до март. Характерни са ниски температури (стигащи до -15 °C) и снеговалежи.
Промишленост
редактиранеГрадът е център на нефтохимическо и машиностроително производство. Има голямо пристанище на Балтийско море.
Спорт
редактиране
Гданск е дом на футболния клуб „Лехия“.
Известни личности
редактиране- Родени в Гданск
- Херман Балк (1893 – 1982), офицер
- Гюнтер Грас (р. 1927), писател
- Богдан Лис (р. 1952), политик
- Михал Йежи Понятовски – полски духовник, примас на Полша и Литва (1785 – 1794 г.)
- Густав Раде (1831 – 1903), изследовател
- Хайнрих Рикерт (1863 – 1936), философ
- Габриел Фаренхайт (1686 – 1736), физик
- Артур Шопенхауер (1788 – 1860), философ
- Други
- Лех Валенса (р. 1943), политик, живее в града от 60-те до 80-те години
Фотогалерия
редактиране-
Старият град в Гданск – снимка през нощта -
Журав – средновековния пристанищен кран в Гданск -
Гданск през 90-те години на 19 век -
Фонтан „Нептун“ -
Градски стадион
.jpg)
.jpg)
Побратимени градове
редактиране
Гданск е побратимен със следните градове:
Астана, Казахстан, след 1996
Барселона, Испания, след 1990
Битов, Полша, след 2007
Бремен, Германия, след 1976
Вилнюс, Литва, след 1998
Калининград, Русия, след 1993
Калмар, Швеция, след 1991
Кливланд, САЩ, след 1990
Марсилия, Франция, след 1992- Ница, Франция, след 1999
Бургас, България, след 2002
Одеса, Украйна, след 1996
Оран, Алжир, след 1994
Палермо, Сицилия Италия, след 2005
Ротердам, Холандия, след 1998- Руан, Франция, след 1992
- Санкт Петербург, Русия след 1993
Сефтън, Великобритания, след 1993
Турку, Финландия, 1958
Хелсингьор, Дания, след 1992
Шанхай, Китай, след 2004
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2012 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2012, стр.24 (посетен на 25.03.2013 г.)
- ↑ Финдайзен, Йорг-Петер. Швеция. От наченките до наши ни. София, Рива, 2008. ISBN 9789543201761. с. 92 – 100.