Отваря главното меню

Гийом Дюбоа (на френски Guillaume Dubois) е френски кардинал, заемал поста пръв министър по време на регентството на Филип ІІ д'Орлеан от 1715 до 1723 г.

Гийом Дюбоа
Guillaume Dubois
Гийом Дюбоа, портрет от Шарл Льофевр
Гийом Дюбоа, портрет от Шарл Льофевр

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Религия Католическа църква
Гийом Дюбоа в Общомедия

Роден през 1656 г. в град Брив ла Гаярд, централна Франция, той е син на известен лекар и аптекар,[1] но получава първоначалното си образование от свещениците в родния си град. През 1672 г. постъпва в известния колеж Сен Мишел в Париж, после работи като частен учител и точно като такъв е назначен на малкия херцог на Шартър, племенник на Луи ХІV. През 1701 г., когато Шартър приема титлата херцог на Орлеан, Дюбоа още е с него. Той му става секретар[2] и доживява неговият ученик да стане регент през 1715 г., потъпвайки завещанието на покойния Луи ХІV. Оттогава започва стремителният му възход: той става външен министър (1717), архиепископ на Камбре и после кардинал (1720-1721), участва в регентския съвет, приет е за член на Френската академия и става председател на събранието на френското духовенство. Негласно той ръководи цялата политика на регента, а през 1722 г. официално поема поста пръв министър (ministre principal).[3]

Дюбоа не е от аристократичен произход и също както регента, презира благородниците. Поради това и те не го харесват и оценките за управлението му, дадени от съвременници, са негативни. Той е обвиняван, че е увредил морала на своя ученик, че е корумпиран, че съюзът с Англия се е случил с цената на щедри подкупи. В това отношение най-остър е Сен-Симон в своите спомени, повлияли и на френските историци за цял век. Издадените в края на ХІХ в. мемоари на Дюбоа,[4] публикуваните писма и откритите документи в архивите на Великобритания и Испания разкриват друга картина. Оказва се, че кардиналът е опитвал да ограничи развратното поведение на регента, да повлияе на неговия атеизъм, но без успех.

Във външната политика Дюбоа налага нов курс, тъй като Филип д'Орлеан е в конфликт със своя племенник Филип V Испански. Бидейки (освен Луи ХV) единствен жив наследник на френския трон от пряката линия на Бурбоните, Филип Испански иска да стане крал, но се е отказал от всички права, когато е приемал испанския престол. Това състояние води до сближаване на Франция с Англия и Обединените провинции. Така се създава необикновеният Троен съюз, единственото сближаване на Франция и Англия през ХVІІІ в.[5] Когато испанците нападат Сардиния и Сицилия и така нарушават договора от Утрехт, Дюбоа не се колебае да застане твърдо против плановете на роднините Бурбони. В започналата Война на четворния съюз (1717-1720) Франция воюва против Испания и има принос са крайното ѝ поражение.

Когато Луи XV навършва пълнолетие през февруари 1723 г., Дюбоа предава поста пръв министър на Филип д'Орлеан, а през август неочаквано умира. Орлеанският херцог също не остава дълго начело на държавата, той умира през декември.

БележкиРедактиране

  1. Voltaire, Siècle de Louis XV, tome I, Paris 1769, p. 25
  2. Arthur Hassall, The Balance of Power 1715-1789, New York 1907, p. 37
  3. Guillaume Dubois, in Catholic encyclopaedia, https://www.catholic.org/encyclopedia/view.php?id=4043, посетена на 22 август 2019 г.
  4. P. L. Jacob, Memoirs of Cardinal Dubois, 1899
  5. Hassall, The Balance of Power, p. 46