Отваря главното меню

Гласът на Безмълвието“ (на английски: The Voice of the Silence) е книга на Елена Блаватска, считана за една от трите нейни най-важни книги наред с „Разбулената Изида“ и „Тайната доктрина[1]. Написана е през 1889 година във Фонтенбло. Публикувана е за пръв път в Лондон през същата година. Състои се от три фрагмента: „Гласът на Безмълвието“, „Двата пътя“ и „Седемте порти“. Според авторския предговор към книгата тези фрагменти са извлечени от „Книгата на Златните правила“, използвана на Изток от учениците на мистичните школи и принадлежаща към същата серия книги, към която принадлежи Книгата Дзиан, текстове от която са коментирани в „Тайната доктрина“.

„Гласът на Безмълвието“
„The Voice of the Silence“
Книгата „Гласът на Безмълвието“ – екземпляр от личната библиотека на Лев Толстой, понастоящем експонат от музея на писателя в Ясная Поляна
Книгата „Гласът на Безмълвието“ – екземпляр от личната библиотека на Лев Толстой, понастоящем експонат от музея на писателя в Ясная Поляна
Автор Елена Блаватска
Първо издание 1889 г.
Англия
Оригинален език английски

„Гласът на Безмълвието“ е преведена и издадена на редица европейски езици – испански (1892[2]), немски (1893, прев. Франц Хартман[3]), френски (1907[4]), руски (1908, прев. Е.Ф.Писарева[5]), португалски (1916, прев. Фернанду Песоа[6]), български (1912 в сп. „Теософия“, отделна книга през 1917, прев. Иван Грозев[7][8][9]) и др.

През 1903 Лев Толстой заимства откъси от първото английско издание на "Гласът на Безмълвието", изпратено му от Блаватска, за свои книги с нравствени напътствия[5]. Американският философ Уилям Джеймс цитира голям пасаж от книгата на Блаватска в своя труд "Многообразието на религиозния опит", за да илюстрира важността на музикалното въздействие на речта за предаването на мистични идеи[10]. Някои изследователи поддържат тезата, че концепцията за „Беззвучния Звук“, съдържаща се в този пасаж, е намерила отражение в някои произведения на Ърнест Хемингуей[11]. Според японския философ и учител по дзен Д. Т. Судзуки в „Гласът на Безмълвието“ е представен автентичен Махаяна будизъм[12] и нейният текст демонстрира, че Блаватска несъмнено е било посветена в дълбоките аспекти на учението на Махаяна[13]. Според известния проповедник на будизма на Запад бхикшу Сангаракшита „Гласът на Безмълвието“ е уникална с това, че в нея будистките истини са предадени едновременно със средствата на поезията и на парадокса, като последният е използван по начина, характерен за будистките свещени книги – за изразяване не на привидни, а на реални противоречия, неподдаващи се на логически анализ[14]. Парадоксално е и самото заглавие на книгата на Блаватска[15], изразяващо идеята, че във всеки негативен израз се съдържа лингвистична позитивност[16]. През 1989 за ознаменуване на стогодишнината от първото издание на „Гласът на Безмълвието“ e осъществено юбилейно издание с предговор от Далай Лама XIV. В този предговор, озаглавен „Пътят на Бодхисатва“, той пише, че книгата на Блаватска е оказала силно влияние върху мнозина искрено търсещи и стремящи се да се приобщят към мъдростта и състраданието[17].

ИзточнициРедактиране

  1. Graham Livesey. The Van der Leeuw House: Theosophical Connections with Early Modern Architecture. // Architronic 7 (2). 1998. Посетен на 06.08.2012.
  2. Carmen Ramírez Gómez. Mujeres Escritoras en la Prensa Andaluza Del Siglo XX(1900-1950). Sevilla, Universidad de Sevilla, 2000. p. 73.
  3. Wünsch, Marianne. Die fantastische Literatur der frühen Moderne (1890 - 1930). W. Fink, 1991. p. 258.
  4. Gentilini, Anna Rosa. La Biblioteca comunale di Faenza: la fabbrica e i fondi. Faenza (Italy), Studio 88, 1999. p. 309.
  5. а б Ласько В. А.. Книги с полки яснополянской библиотеки: Л. Н. Толстой и Е. П. Блаватская. // Культура и время (3/4). 2004. с. 232-243.
  6. Patricio Ferrari. Fernando Pessoa as a Writing-reader: Some Justifications for a Complete Digital Edition of his Marginalia. // Portuguese Studies 24 (2). 2008. с. 69-114. Посетен на 12.08.2012.
  7. Трендафилов, Владимир. Неизличимият образ в огледалото: Актуалната българска рецепция на Англия, атгличанина и английската мисъл през 19 и началото на 20 век. София, Кралица Маб, 1996. с. 291.
  8. Иван Грозев: биографична справка на сайта на сп. Литературен свят
  9. Бойко Златев. Теософската периодика в България. // Палитра 1 (2). декември 2003. Посетен на 13.08.2012.
  10. Russell M. Goldfarb. Madame Blavatsky. // Journal of Popular Culture 5 (3). March 2004. DOI:10.1111/j.0022-3840.1971.0503_660.x. с. 660-672. Посетен на 13.08.2012.
  11. Ely Stock. Nada in Hemingway's "A Clean, Well Lighted Space". // Midcontinent American Studies Journal 3 (1). Spring 1962. с. 23-57. Посетен на 13.08.2012.
  12. Thomas A. Tweed. American Occultism and Japanese Buddhism: Albert J. Edmunds, D. T. Suzuki, and Translocative History. // Japanese Journal of Religious Studies 32 (2). 2005. с. 249-281. Посетен на 05.08.2012.
  13. D. T. Suzuki. The Field of Zen. Contributions to the Middle Way, the Journal of the Buddhist Society. New York/London, Buddhist Society, 1969. p. xiii.
  14. Bhikshu Sangarakshita. Paradox and Poetry in "The Voice of the Silence". Bangalore, Indian Institute of World Culture, 1958.
  15. A. Cornelius Benjamin. Mysticism and Scientific Discovery. // The Journal of Religion 36 (3). July 1956. с. 169-176. Посетен на 03.08.2012.
  16. Joshua Gunn. An Occult Poetics, or, the Secret Rhetoric of Religion. // Rhetoric Society Quarterly 34 (2). Spring 2004. с. 29-51. Посетен на 07.08.2012.
  17. Blavatsky, Helena. The Voice of the Silence, Centenary edition. Santa Barbara, CA, Concord Grove Press, 1989.