Глушник е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Глушник
Общи данни
Население 371 души[1] (15 юни 2020 г.)
15,2 души/km²
Землище 24,423 km²
Надм. височина 227 m
Пощ. код 8879
Тел. код 04512
МПС код СН
ЕКАТТЕ 15237
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Димитър Петков (ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Глушник се намира в полите на Гребенец планина, южно от природния парк „Сините камъни“ и на 15 км източно от гр. Сливен.

ИсторияРедактиране

За първи път селото се споменава под името Гюлюшник в османски писмени източници от 1430 година, т.е. малко след падането под турско иго, от което може да се съди, че е българско селище от Втората българска държава, което турците администрират.

Има доказателства на това място да е имало древно тракийско селище и в по-късния период е възможно на това място да се е намирал средновековният град Авли, който арабският пътешественик Ал-Идриси описва в 1153 г.

Фактът, че при изкопаването на един кладенец в селото на дълбочина от около 15 метра са открити части от керамични съдове, говори за това, че има реална вероятност градът да е засипан на дълбоко точно под селото.

Редовни събития –Редактиране

  • Трифон Зарезан. Селото е прочуто с лозаро-винарския си поминък и е с най-големите по площ лозови масиви в областта. Традиционно на 14-и февруари бива отбелязан празника на лозарите и винарите „Трифон Зарезан“.[2]
  • Кукеровден[3] Всяка година, във втората събота на месец Февруари, в селото се провеждат традиционните кукерски празници. Празникът започва в началото на деня и завършва преди залез. Характерното за него е, че участват млади мъже и момчета от селото, наричани кукери. Маскирани са с ръчно изработени маски-гугли, тялото е покрито с типичния за с. Глушник губер в червено-бяла украса, на кръста с хлопки, в ръцете си държат дървен прът на края, на който стои закачена животинска кожа. Кукерите са предвождани от младоженец на кукерската група, облечен в мъжка народна носия и булка – мъж, облечен също в народна носия. Знак на религията в този ритуал е и ролята на „попа“, който „ръси хората по къщите за здраве. Цялата кукерска група наброява около 30 души, съпровождана от музиканти, изпълняващи характерна кукерска музика. Групата обикаля къщите в селото, като със силния звук на своите хлопки, кукерите прогонват злото. Кукерите от своя страна биват дарявани с различни дарове от стопаните на къщата. Булката на кукерската група изпълнява във всяка къща обредно обръсване на стопанина, а „попът“ ръси със светена вода за здраве. Празникът завършва на центъра на селото, в края на деня, а там се събират всички жители и гости на селото. Булката, младоженецът и попът наричат за здраве и плодородие всички присъстващи на края на кукерския празник. Кукерската група на село Глушник е известна с многото си участия, свързани с фолклорните традиции на България, и е отличавана неведнъж с първо място, участва на местни и други събори, участва в Националния фолклорен събор в Копривщица.
  • Коледуване – На 24-ти декември в навечерието на Коледа в селото се провежда коледуването. Коледари обикалят къщите и разнасят благата вест за Рождеството Христово. Коледарската група е съставена само от мъже, млади и възрастни, изпълнители на коледарски песни и богословки, характерни за селото по своите текстове. Всички те са свързани с послания към празника и наричания за здраве и берекет в името на Рождество Христово. Коледарската група, подобно на кукерската, също има участия в събори, за които е отличавана многократно.

Известни фактиРедактиране

  • Името на селото се появява в книгите на Панайот Хитов, тъй като самият той често е събирал четата под черницата в двора на Паскал войвода, негов съратник и довереник, изпращан на важни мисии до различни части на Османската империя. Синът му Петър Паскалев, единствен от селата в Сливенско, участва в четата на Христо Ботев.[4]
  • През 1912 г. мъже от селото вземат участие в Балканската война.[5]
  • През 2012 г. дървета от двор в селото взеха участие в националния конкурс „Дърво с корен“, организиран от фондация „Екообщност“[6] и спечелиха първо място. През 2013 г. същите дърветата представиха България на международно ниво в конкурса „Европейско дърво на годината 2013“ /шесто място/.

ИзточнициРедактиране