Голяма винка

вид растение

Голямата винка (Vinca major) или голям зимзелен е вечнозелено, многогодишно почвопокривно тревисто растение от семейство Тойнови[1].

Голяма винка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Тинтявоцветни (Gentianales)
семейство:Олеандрови (Apocynaceae)
триб:Vinceae
род:Винка (Vinca)
вид:Голяма винка (V. major)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Голяма винка в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение

редактиране

Разпространен е в Централна и Южна Европа, Турция. В България расте из храсталаци, сухи тревисти места върху варовикова почва на надморска височина до 800 m.

Описание

редактиране

Стъблата са пълзящи, вкореняващи се, стерилни и прави. Дълги са до 20 cm и са цветоносни. Листата са срещуположни, елипсовидни, кожести, блестящи, целокрайни, дълги 3 – 5 cm и широки 1 – 2 cm, презимуващи. Цветовете са сини, петделни, единични и са разположени на дълга дръжка в пазвите на листата. Чашката е петлистна, дребна, със сраснали в основата чашелистчета. Венчелистчетата са също сраснали и горната част образува петделен диск. Тичинките са 5. Плодът е продълговато вретеновиден, съставен от 2 удължени самостоятелни части, с по 6 – 8 кафяви семена. Цъфти от април до юни.

Расте като декоративно растение, отглеждано често в градините. Понякога се среща и подивяло. Обича сенчести места.

Употреба

редактиране

Винката се използва като лечебно средство в медицината. Използват се листата (отвара).

Съдържание

редактиране

Свойства

редактиране
  • Очистително, потогонно, противовъзпалително, антисептично.
  • Понижава артериалното налягане.
  • Успокоява нервната система.
  • Кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително.
  • Отвара от винка се използва при сърбеж и кожни обриви, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната лигавица.

Изготвяни препарати

редактиране

Винкапан и винкадрекс, притежаващи хипотензивно действие при леки форми на хипертония.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 5 (ГЪР-ЗМИ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-27-2, стр. 2042.