Южна Европа
Ю̀жна Евро̀па е регион на континента Европа. Няма ясна дефиниция на границите му, които могат да се изменят в зависимост от това дали се вземат предвид географските, културните, лингвистичните или историческите фактори. Обикновено се счита, че Испания, Португалия, Италия и Гърция – средиземноморските европейски държави въобще – са част от Южна Европа.
От географска гледна точна, Южна Европа е южната половина от сушата на Европа. Тази дефиниция обаче е относителна и без ясни граници, въпреки че Алпите и планините от Централния масив представляват физическа бариера между Италия и Франция и останалата част от Европа.
Климат
редактиранеНай-значимият климат в Южна Европа е средиземноморският климат, който се характеризира със сухо и топло лято и мека и дъждовна зима. Сухите и топлите лета са резултат от влиянието на сухия и топъл въздух, който през лятото се простира от Африка над Средиземноморието до Южна Европа. Температурите на въздуха достигат около 40° C, като повечето слънчеви часове са в Европа. Меките и дъждовни зими са резултат от въздействието на западните ветрове, идващи от Атлантическия океан и носещи предимно дъжд. Средното годишно количество валежи е около 700 mm. Влизайки във вътрешността на континенталните територии, по-специално във вътрешността на Пиренеите и на Балканския полуостров, средиземноморският климат изпитва континентални влияния и се характеризира с променен средиземноморски климат с горещо лято и по-студени зими, като температурите падат под 0° C. В континенталните части, в зависимост от разстоянието на пристанищата и релефните особености на района, е налице умерен континентален климат и в зависимост от надморската височина на планинските вериги е типичен планински климат със сравнително по-ниски температури и по-големи количества валежи.
Геополитическа дефиниция на ООН
редактиранеЗа официалните си документи и публикации, Организацията на обединените нации групира страните в класификация по региони. По дефиницията на ООН [1] регионът включва следните страни и територии:
| Държава | Столица | Площ |
|---|---|---|
 Албания
|
Тирана | 28,748 km² |
 Андора
|
Андора ла Веля | 467,63 km² |
 Босна и Херцеговина
|
Сараево | 51,129 km² |
 Ватикан
|
Ватикан | 0,44 km² |
 Гибралтар
|
Гибралтар | 6,8 km² |
 Гърция
|
Атина | 131,990 km² |
 Испания
|
Мадрид | 504,030 km² |
 Италия
|
Рим | 301,338 km² |
 Малта
|
Валета | 316 km² |
 Португалия
|
Лисабон | 92,090 km² |
 Сан Марино
|
Сан Марино | 61,2 km² |
 Северна Македония
|
Скопие | 25,713 km² |
 Словения
|
Любляна | 20,273 km² |
 Сърбия
|
Белград | 88,361 km² |
 Хърватия
|
Загреб | 56,594 km² |
 Черна гора
|
Подгорица | 13,812 km² |
| Общо: | 1,338,694 km² | |
Растителност
редактиранеВ Южна Европа, особено в непосредствена близост до морето, най-важната средиземноморска култура е маслината. Това е типично растение, което се развива само в средиземноморския регион. Характеризира се с векове и хилядолетия. Във вътрешността на континенталната зона има и типични широколистни и смесени горски дървесни растения като дъб, бук, габър, бор, ела, хвойна и др. В низините и долините на реката текат множество тревисти видове и са развити различни културни (зърнени, градински, промишлени) растения, лози и др. В по-високите части на планините над горната граница на 1800 m има високопланински пасища и камъни.