Горазд Росоклия

северномакедонски и американски лекар

Горазд Росоклия (на македонска литературна норма: Горазд Росоклија, на английски: Gorazd Rosoklija) е виден македонски и американски лекар, невролог и психиатър, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.[1]

Горазд Росоклия
Горазд Росоклија
северномакедонски и американски лекар
Роден
21 април 1949 г. (75 г.)
Учил вСкопски университет

Биография

редактиране

Роден е на 21 април 1949 година в Скопие, тогава във Федеративна народна република Югославия.[1] Татко му Блаже Росоклия е от Галичник, учител по руски език в скопската гимназия „Цветан Димов“.[2] Майка му Дока Тошева е сестра на Венко Марковски. Завършва основно и средно образование в Скопие, а в 1976 година – Медицинския факултет на Скопския университет. Специализира неврология и психиатрия. В 1977 година започва работа в Клиниката за невропсихиатрия при Клиничния център на Медицинския факултет в Скопие, където завършва специализацията си по невропсихиатрия. В 1978 година става асистент в Клиниката за невропсихиатрия. В 1985 – 1986 година специализира невропатология и невроимунология в лабораторията за невропатология на болницата Салпетриере в Париж и след връщането си в Клиниката за невропсихиатрия в Скопие формира лаборатория за невроимунология и имунопатология, която ръководи от 1987 до 1992 година. В 1990 защитава докторат. Избран е за доцент в Катедрата за невропсихиатрия на Медицинския факултет в Скопие.[1]

В 1992 година Росоклия заминава за Ню Йорк и работи Колумбийския университет. В 1998 година става професор в Медицинския факултет на университета.[2] В 2006 година е избран за член на МАНИ извън работния състав.[1] Носител е на Държавната награда „Единадесети октомври“ за изкачването на Еверест в 1989 година заедно с всички членове на експедицията.[2]

Отношение към спора с България

редактиране

Росоклия е редовен колумнист в различни северномакедонски медии по обществени въпроси. По отношение на спора между България и Северна Македония за кражбата на историческо наследство, на 22 юни 2019 година Росоклия публикува Фейсбук статус, който е препечатан от северномакедонски медии. В него пише:

Когато става дума за България и политиката към Македония, ако се откажат от нас и от това, което сме създали, в тяхната история, революции, култура, просвещение, им остават само шопите... България никога не го е забравила и все още го сънува момента на Сан Стефано и Санстефанска България... Тяхна държавна цел е не само македонската територия, присъединена към България, но и македонците като българи... Когато става дума за Гоце Делчев, той е роден в Кукуш, Солунски окръг, географска Македония, в книгата на родените под етнос стои отоман (според енциклопедията), посветил живота си на освобождението на Македония от отоманите и създаване автономна македонска държава, ходил в гимназия и военна академия на български език (изборът бил гръцки или български). Гоце Делчев живее и работи в края на 19 век, когато самата България се бори за освобождение от отоманците. В този период, според българските историци, над 95% от българското население на въпроса за етническа принадлежност се декларирали като християни, без съзнание за етнос или нация... Човекът е неговото дело, не е мястото на раждане, още по-малко администрацията, под която живеел... Политици и подкупена сган в комисиите ще решава чий бил Гоце, гигантът, който създал история като борец за Македония?... Гоце е македонска история и тука завършва цялата дискусия.

(Кога станува збор за Бугарија и политиката кон Македонија, ако се откажат од нас и од нас создаденото во нивната историја, револуции, култура, просветителство…им остануваат само Шопите... Бугарија никогаш не го заборавила и сеуште го сонува моментот на Сан Стефано и Санстефанска Бугарија... Нивна државна цел е не само македонската територија во склоп на Бугарија туку и Македонците како Бугари... Кога станува збор за Гоце Делчев, тој е роден во Кукуш, Солунски округ, географска Македонија, во книгата на родените под етникум стои Отоман (според енциклопедијата), го посветил животот на ослободување на Македонија од Отоманите и создавање автономна македонска држава, одел во гимназија и воена академија на бугарски јазик (изборот бил грчки или бугарски). Гоце Делчев живее и делува кон крајот на 19 век, кога самата Бугарија се бори за ослободување од Отоманите. Во тој период, според бугарските историчари, преку 95% од бугарското население на прашањето за етничка припадност се изјаснувале како рисјани, нема свесност за етникум или нација... Човекот е неговото дело, не е местото на раѓање, уште помалку администрацијата под која живеел... Политичари и потплатена багра во комисиите ќе решава чии бил Гоце, гигантот кој создал историја како борец за Македонија?... Гоце е македонска историја и тука завршува целата дискусија).[3]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
Люба Чочкова
 
Милан Тошев
Марков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филимена Марковска
(1920 - 2012)
 
Венко Марковски
(1915 - 1988)
 
Параскева Тошева
 
Павел Радосавлевич
 
Евдокия (Дока)
Тошева
 
Блаже Росоклия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Султана Марковска
(р. 1946)
 
Миле Марковски
(1939 - 1975)
 
 
 
Бранислава
Радосавлевич
 
Любица (Буба)
Радосавлевич
 
Горазд Росоклия
(р. 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Игор Марковски
(р. 1963)
 
Вени Марковски
(р. 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г Д-р Горазд Росоклија // Македонска академија на нaуките и уметностите. Архивиран от оригинала на 2022-03-19. Посетен на 18 октомври 2021 г.
  2. а б в Горазд Росоклија, академик // Македонско Сонце (714). 7 март 2008.
  3. Горазд Росоклија: ГОЦЕ, БУГАРИТЕ И НИЕ // Вечер, 22.06.2019. Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 20 октомври 2021 г.