Горица (област Добрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горица.
Горѝца е село в Североизточна България, община Генерал Тошево, област Добрич.
| Горица | |
  Горица  Горица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 106 души[1] (15 март 2024 г.) 14,6 души/km² |
| Землище | 7,313 km² |
| Надм. височина | 167 m |
| Пощ. код | 9558 |
| Тел. код | 05734 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 18575 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – ОЛ; 2015) |
Село Горица през 1963 г. е закрито и присъединено към село Преселенци, а през 1986 г. е отделено от Преселенци и възстановено като самостоятелно населено място – село.[2]
География
редактиранеСело Горица се намира в Южна Добруджа, на около 28 km изток-североизточно от областния център град Добрич, 12 km югоизточно от общинския център град Генерал Тошево и 25 km северно от град Балчик. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото е около 167 m. Климатът е умерено континентален. Покрай южната страна на селото минава идващ от запад сух дол (суходол[3]), който нататък през селата Сираково и Сърнино и покрай село Бежаново продължава към румънска територия.
През селото минава в направление запад-северозапад – изток-югоизток третокласният републикански път III-9701, който води на запад през селата Преселенци, Малина, Методиево и Победа към град Добрич, а на изток през селата Великово и Сираково до връзка в село Сърнино с републикански път III-2963.
Землището на село Горица граничи със землищата на: село Чернооково на север; село Калина на североизток, изток и югоизток; село Василево на юг; село Преселенци на югозапад, запад и северозапад.[4]
Числеността на населението на село Горица по данните от преброяванията[5] от 1934 г. насам (без преброяванията през 1965, 1975 и 1985 г., когато Горица е било част от село Преселенци[2]) се променя както следва:[6]
|  |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[7]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 107 | 100 |
| Българи | 16 | 14,95 |
| Турци | 46 | 42,99 |
| Цигани | 12 | 11,21 |
| Други | 0 | 0 |
| Не се самоопределят | 3 | 2,80 |
| Не отговорили | 30 | 28,04 |
История
редактиранеСлед Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[8] В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Орманджик в община Сюлейманлък (Спасово), околия Балчик, окръг Варна.[9] През 1906 г. селото – тогава Орманджик, е преименувано на Горица.[8] След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
Първоначално училище „Васил Левски“ е открито в село Горица през 1942 г. и е действало до 1959 г.[10]
Обществени институции
редактиранеИзпълнителната власт в село Горица към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[11]
Природни и културни забележителности
редактиранеСело Горица попада в защитената зона по директивата за местообитанията[12] „Крайморска Добруджа.[13]
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Национален регистър на населените места. Справка за събитията за с. Горица, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич.
- ↑ Речник на българския език суходòл м. Дол, в който има вода само от валежи.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Горица > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Горица, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич Справка към 07.01.2025.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 06 януари 2025. (на английски)
- ↑ а б Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ГОРИЦА (Орманджик). (Справка към 07.01.2025.)
- ↑ Национален статистически институт. Списък на населените места (по преброяването на 1 януарий 1881 г. София, Държавна печатница, 1885 г. Стр. 80 (86), 1881 г.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 68К „Народно първоначално училище „Васил Левски“ – с. Горица, Толбухинско (1942 – 1959)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя. Списък с описи.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, общинска администрация - Генерал Тошево, кметски наместници. С. Горица.
- ↑ ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Крайморска Добруджа (Код в регистъра: BG0000130). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Справка към 08.01.2025 г.
Външни препратки
редактиране- Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево, село Горица.
- bulmaps.bg
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-021-1 Актуалност: 1985 г. Издание: 1990 г.
