Горна Митрополия

селище в България

Го̀рна Митрополѝя е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

Горна Митрополия
България
43.4667° с. ш. 24.45° и. д.
Горна Митрополия
Област Плевен
43.4667° с. ш. 24.45° и. д.
Горна Митрополия
Общи данни
Население 1809 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,583 km²
Надм. височина 116 m
Пощ. код 5869
Тел. код 06556
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 16345
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   кмет
Горна Митрополия
Венцислав Ангелов
(СДС, ЗНС, БЗНС, ...)
Горна Митрополия в Общомедия
Паметна плоча на руски офицери

ИсторияРедактиране

Антична историяРедактиране

Името на селището има латински корени – от думите Митра /бог Митра/ и полис /град/ – или Град на бог Митра. Богът Митра е източно божество и е много почитано от римските легионери. Недалеч при с. Гиген се намира римският град Улпия Ескус – основан около лагера V Македонски легион.

На около 2 км западно от селото, в местността „Боев геран“ има останки от голямо римско селище от I – IV век. Разположено е около извора на Барата, която преминава през Горна Митрополия. На повърхността се откриват керамика, монети, върхове на стрели, каменни основи от сгради, римски зидани гробове с трупоизгаряне. Селището е унищожено през 376-378 г., когато от север през Дунав преминават племената на готите. Доказателство са последните монети на императорите: Валент, Валентиниан и Грациан.

Руско турска война 1877-78 г.Редактиране

През октомври 1877 г. край Горна Митрополия са разположени значителни руски сили, участващи в обсадата на Плевен. Северно от селото по пътя за Тръстеник са били лагерите на 11 Фанагорийски и 12 Астрахански гренадирски полк. Към тях е придадена артилерия и два конни казашки полка (виж картата). Южно от селото са били лагерите на 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полк. Полковете при Горна Митрополия са войските, които спират Осман паша при опита му да пробие руската обсада на 10 декември 1877 г. /стар стил 28 ноември/.

 
Обсадата на Плевен 10 декември 1877 г.

Интересни подробности за селото дава Вакх Гурев – свещеник на 9 и 10 гренадирски полкове. Ето какво пише той в походния си дневник.

"Горна Митрополия 1 ноември 1877 г.

Миля и половина преди да достигна Горна Митрополия започва бивака на Астраханския полк. Външният вид на лагера е много грозен: навсякъде е някакъв хаос и пълна бъркотия: има хора, говеда, биволи, магарета, землянки, палатки, вагони, купчини от сено и слама; войниците бродят на групи или самостоятелно ...

Самото село Горна Митрополия изглежда точно същото както нашият Тръстеник. Местната малка каменна църква е оставена непокътната, въпреки че турците са я ограбили. Началникът на дивизията и командир на 2 бригада Л.Квитницкий е настанен в къща не много по-различна от навес, плевня или клетка; адютантите живеят в землянки заедно с биволите. Щабът на дивизията се помещава в дома на местен български свещеник, чието семейство живее в същата землянка. Мене ме доведоха и запознаха с положението на това бедно семейство. При влизане видях следната картина: съпругата на този свещеник е една стара вече жена, в дълга ленена риза, с бродирани дантели, с увито в бял воал лице, боса, седнала по турски с кръстосани крака на земята пред огъня, заобиколен от три боси, полуголи деца. Тя пече на огъна за тях  парчета овнешко, като ги държи с една ръка над въглените, а с другата постоянно държи настрани ту едно, ту друго дете, които искат да изтръгнат от ръцете и вкусното парче...

Отидохме в църквата – следи от грабежи, варварство и богохулство на всяка крачка ... Находчивият възрастен свещеник е взел от църквата и е скрил в земята всички икони и прибори, но са останали икони, рисувани по стените и в нишите на олтара, тях не ги е пожалил дивият турски фанатизъм. Очите на Христос Спасителя и на Божията Майка са избодени с щикове. Според преподобния свещеник, турците, след юлските събитията, с такова диво опиянение тичаха из българските села от тази страна на река Вит и хулеха и безчинстваха в светите храмове, опитвайки се да ги превърнат в най-нечистото и неприлично място! О Господи ..."

След битката на 10 декември 1877 същият свещеник споменава, че на 12.12.1877 г. северно от олтара на църквата са погребани в общ гроб 10 млади руски офицери, починали от получените рани в битката: "звратившись от Копаной Могилы в Нетрополь, я приступил к печальному обряду погребения павших героев, офицеров нашей дивизии. По тесноте болгарской церкви обряд совершался на площадке около церкви: наступал вечер, тихий, ясный, безоблачный... С каждого бивуака тронулись к церкви печальные процессии; каждый полк нес своих героев-мучеников... Грустно-торжественные звуки погребальных маршей в одно и то же время раздались с разных сторон и огласили всю окрестность... К хору наших певчих присоединилось много любителей-офицеров, пение вышло звучное, торжественно-печальное; все стояли с зажженными свечами в руках: наступала уже ночь, ясная, звездная. Картина была необыкновенно грустная и вместе торжественная! И среди всего этого вдруг раздается поражающий душу церковный гимн: „Плачу и рыдаю, егда помышляю смерть и вижу во гробех лежащую, по образу Божью созданную, нашу красоту, безобразну, бесславну, не имущую вида...“, а тут пред вашими глазами лежат распростертыми на земле десять трупов молодых юношей, за три дня назад полных жизни и силы, а теперь бездыханных, страшно обезображенных, с лицами действительно неимущими вида. Впечатление было потрясающее! Слезы и рыдания сделались общими!.. То плакали герои, оставшиеся в живых, над трупами героев-друзей безвременно погибших в битве.., Четверо положены в гробах, сколоченных из теса, а остальные прямо на земле, покрытые только простынями..."

Войни за национално обединениеРедактиране

При избухването на Балканската война човек от Горна Митрополия е доброволец в Македоно-одринското опълчение[1].

ЗабележителностиРедактиране

  • паметник пред кметството
  • възстановяване на храм-паметника (църквата до малкото училище)
  • паметна плоча на 10 руски офицери, погребани до олтара на църква „Св. Троица“

Редовни събитияРедактиране

Празнуване на Тодоров ден (Тудорица). През 2014 г. празникът ще се състои на 8 март. На празника жените месят пита с мед, от тестото правят кончета, готвят зелник и чушки с боб. Млади и деца се обличат като кукери: булка и младоженец, поп, полицай, лекар, кобила. Маскираните дрънкат с кутии и звънци, носят касички за събиране на пари. Шествието минава през цялото село и спира пред Кметството. Кметът и самодейци поздравяват участниците с пожелания да бъде спорна годината, да се множат конете, да са здрави всички. На мегдана се извиват кръшни хора, пеят се песни в прослава на Свети Теодор. В средата на хората кръжат ездачите. Така шествието стига до края на селото, където се прави надбягване с коне. Победителят получава риза или кърпа, а конят – нова юзда. Следва общоселско веселие, където хората се черпят със събраните средства.

ЛичностиРедактиране

Васил Петков Иванов – журналист, роден на 17 февруари 1937 г. в с. Горна Митрополия. Член на Дружеството на плевенските краеведи от 2004 г. Работил по историята на с. Горна Митрополия. Починал в София на 8 април 2015 г.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838