Горно-Алтайск
Горно-Алтайск (на руски: Горно-Алтайск; на южноалатайски: Туулу Алтай) е град и административен център на Република Алтай, Русия. Намира се в северозападната част на планина Алтай, на 3641 километра от Москва. Населението му към 2015 г. е 62 309 души.[1]
|
Горно-Алтайск Горно-Алтайск |
|
|---|---|
| — град — | |
.png) |
|
 Изглед към Горно-Алтайск. |
|
  Горно-Алтайск  Горно-Алтайск |
|
| Страна |
 Русия |
| Федерален субект | Република Алтай |
| Район | Горно-Алтайск |
| Площ | 95,5 km² |
| Надм. височина | 290 m |
| Население |
62 309 души (2015) 652 души/km² |
| Кмет | Виктор Облогин |
| Основаване | 1824 г. |
| Град от | 1929 г. |
| Пощенски код | 649000 |
| Телефонен код | +7 38822 |
| МПС код | 04 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Официален сайт | www.gornoaltaysk.ru |
| Горно-Алтайск в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Основано е през 1848 г. като село Улала от заселници от Бийск. През 1922 г. става административен център на новосъздадената Горноалтайска автономна област, а през 1928 г. получава статут на град. Името на града е променено на Ойрот-Тура през 1932 г. Сегашното си име получава през 1948 г.[2]
НаселениеРедактиране
| 1926[3] | 1931[4] | 1933[3] | 1939[3] | 1959 | 1962[4] | 1967[4] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 5691 | 8500 | 11 763 | 24 045 | 27 534 | 29 000 | 32 000 |
| 1970 | 1973[4] | 1979 | 1989[5] | 1992[4] | 1996[4] | 2000[4] |
| 34 413 | 37 000 | 40 296 | 46 436 | 47 800 | 48 300 | 52 200 |
| 2003[4] | 2006 | 2009 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015[1] |
| 53 500 | 53 100 | 55 180 | 59 720 | 60 828 | 61 420 | 62 309 |
КлиматРедактиране
Горно-Алтайск е разположен в зона на влажен умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 3,2 °C. Най-ниската измерена температура е -48,6 °С, а най-високата е 40,3 °С.[6][7]
|
Климатични данни за Горно-Алтайск
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ИкономикаРедактиране
_AN2018581.jpg)
Република Алтай е сред най-бедните региони в Русия. Въпреки това, Горно-Алтайск е център на промишлеността в републиката. В миналото тук е имало около 10 завода, но днес те са превърнати в пазари. Към 2010 г. в града работи единствено железобетонен завод. Селското стопанство не е добре развито, поради планинския терен. Икономиката на града се базира на третичния сектор. Основен принос имат туризма и търговията. Градът също така разчита на инвестиции и субсидии.[8]
ТранспортРедактиране
Основният начин за транспорт в Горно-Алтайск е чрез автобус или маршрутка. Градът разполага с летище, но най-близката жп гара е в Бийск, на около 100 km северозападно от града.[8]
Образование и култураРедактиране
В града е разположен Горно-Алтайския държавен университет, който разполага със 7 факултета. В сферата на науката работи и Институтът по алтаистика. Горно-Алтайск има музей на Република Алтай, театър и 5 билбиотеки, сред които Националната библиотека на Република Алтай.
РелигияРедактиране
В Горно-Алтайск има 3 православни църкви, старообредски храм, джамия и будистки дацан.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года.
- ↑ ((ru)) История – Администрация города Горно-Алтайск
- ↑ а б в ((ru)) Динамика численности населения по районам в 1897 – 2002 годы.
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Горно-Алтайск.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
- ↑ ((ru)) Горно-Алтайский ЦГМС
- ↑ а б ((ru)) Климат: Горно-Алтайск – Климатический график, График температуры, Климатическая таблица. Посетен на 2 октомври 2016 г.
- ↑ а б ((ru)) Горно-Алтайск: экономика
