Горно Врановци
Горно Врановци (на македонска литературна норма: Горно Врановци) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
| Горно Врановци Горно Врановци | |
| — село — | |
  Горно Врановци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 587 m |
| Население | 199 души (2002) |
| Пощенски код | 1413 |
| МПС код | VE |
| Горно Врановци в Общомедия | |
География
редактиранеГорно Врановци е разположено в полите на планината Мокра, на 32 километра западно от град Велес, който е най-близкият град до селото. Самото село лежи в тясна речна долина отваряща се на изток и затворена от останалите си страни от ридовете на Мокра.
История
редактиранеВ XIX век Горно Врановци е голямо българско мохамеданско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Горно Врановци (Vranovtzi Gorno) е посочено като село със 173 домакинства и 576 жители мюсюлмани, „българи, които са приели исляма, но които все още говорят на своя език и са запазили всичките си самобитни обичаи“.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Горно Врановци има 1900 жители, всички българи мохамедани.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Врановци (Grn. Vranovci) като българо-мохамеданско (помашко) село.[3]
На 29 октомври 1944 година в Горно Врановци излиза първият брой на най-стария вестник в Северна Македония – „Нова Македония“, смятан за първия документ на така наречения македонски книжовен език.
През 50-те години на XX век помашкото население напуска селото и се изселва компактно в Измир, Турция. На тяхно място се настаняват албанци от Косово.
Горноврановската джамия е обявена за паметник на културата.
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 – 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
