Горно Градище (Тръстеник)
Горно Градище (на македонска литературна норма: Горно Градиште) е антична и средновековна крепост над щипското село Тръстеник, Северна Македония.[1]
| Горно Градище Горно Градиште | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Свети Никола |
| Местоположение | Тръстеник |
| Основаване | Късна античност |
| Строителство | IV век |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Местоположение
редактиранеКрепостта се намира в Гюрищкия масив на 2,5 km западно-северозападно от Тръстеник и на 1 km южно от Гюрищкия манастир.[1] На километър югоизточно е по-голямата крепост Долно Градище. В северното подножие, покрай манастира и село Преод, е минавал старият път Скопие – Щип, който пресича тамошната ниска планина; оттам и името на селото Преод, тоест Преход.[2]
Описание
редактиранеРазположена е на не много висока чука от венеца на Църн връх, близо до главното било и до един от проходите към долината на Пчиня. Крепостта е обрасла с гъста ниска гора, а хумусът покрива археологическите останки. Представлява правоъгълно пространство с размери 50 × 30 m, оградено с по-слаб зид и с вход от югозапад. В средата на това пространство има квадратна кула. От двете страни укрепената позиция е естествено защитена от отвесни скали.[1]
Идентификация
редактиранеTомо Томоски локализира споменатия в историческите извори град Коритос в района около Гюрище. Също така поставя там някъде и резиденцията на деспот Йоан Оливер. Според Иван Микулчич Томоски не предлага никакви доказателства за идентификацията на Коритос с Долно Градище, а пък малките крепости при Долно и Горно Градище не могат да се сравняват с величествената крепост Хисар, откъдето според него е управлявал деспот Оливер и след него Константин Деянов.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 283.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 281.