Горно Коняри (на македонска литературна норма: Горно Коњари) е село в община Ибрахимово на Северна Македония. Селото се намира в областта Блатия, на левия бряг на Пчиня.

Горно Коняри
Горно Коњари
— село —
Центърът на Горно Коняри
Центърът на Горно Коняри
North Macedonia relief location map.jpg
42° с. ш. 21.7° и. д.
Горно Коняри
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Ибрахимово
Географска област Блатия
Надм. височина 297 m
Население 237 души (2002)
Пощенски код 1043
МПС код SK
Горно Коняри в Общомедия

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Горно Коняри е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Койнари живеят 130 българи-християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Койнаре има 224 българи екзархисти.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители.[3]

Националност Всичко
македонци 236
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

ЗабележителностиРедактиране

На най-високия рид в селото има три църкви. Първата и най-голяма е посветена на Света Богородица. На нейното място има църква, построена в 30-те години на XX век и разрушена в 1998 година. Новата е осветена на 28 август 2000 година – Малка Богородица, денят на селския събор. Другите две църкви на рида са „Свети Георги“ и „Света Петка“. В подножието на рида има каменен кръст, за който се смята, че е единствената останка от стара църква. В местността Кория има още една малка църква „Свети Илия“.

ЛичностиРедактиране

Родени в Горно Коняри
  •   Илия Трайков, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране