Горно Коняри (на македонска литературна норма: Горно Коњари) е село в община Ибрахимово на Северна Македония. Селото се намира в областта Блатия, на левия бряг на Пчиня.

Горно Коняри
Горно Коњари
— село —
Центърът на Горно Коняри
Центърът на Горно Коняри
41.9758° с. ш. 21.7217° и. д.
Горно Коняри
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаИбрахимово
Географска областБлатия
Надм. височина297 m
Население237 души (2002)
Пощенски код1043
МПС кодSK
Горно Коняри в Общомедия

В края на XIX век Горно Коняри е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Койнари живеят 130 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Горно Койнаре има 224 българи екзархисти.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители.[3]

Националност Всичко
северномакедонци 236
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Забележителности

редактиране

На най-високия рид в селото има три църкви. Първата и най-голяма е посветена на Света Богородица. На нейното място има църква, построена в 30-те години на XX век и разрушена в 1998 година. Новата е осветена на 28 август 2000 година – Малка Богородица, денят на селския събор. Другите две църкви на рида са „Свети Георги“ и „Света Петка“. В подножието на рида има каменен кръст, за който се смята, че е единствената останка от стара църква. В местността Кория има още една малка църква „Свети Илия“.

Личности

редактиране
Родени в Горно Коняри
  •   Дойчин Арсов Кръстев (1893 – 1917), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.[4] Загинал на фронта през Първата световна война[5]
  •   Илия Трайков, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[6]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007 
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 75; а.е. 538, л. 19
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108