Горно Кратово
Горно Кратово (на македонска литературна норма: Горно Кратово) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.
| Горно Кратово Горно Кратово | |
| — село — | |
 Панорама на Горно Кратово | |
  Горно Кратово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 959 m |
| Население | 27 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Горно Кратово в Общомедия | |
География
редактиранеГорно Кратово е малко село, разположено на 3 километра североизточно от общинския център град Кратово в западните склонове на Осогово.
История
редактиране
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Горна Кратова с 21 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 25 джизие ханета в Горно Кратова.[2]
В XIX век Горно Кратово е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Кратово има 280 жители, всички българи християни.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горне Кратово има 15 сръбски патриаршистки къщи.[4] След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Кратово (Gorno Kratovo) има 320 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Горно Кратово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[8]
Личности
редактиране- Родени в Горно Кратово
Арсо Арексов (Алексиев), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина, щаб на 3 бригада[9]- Игнат Трайков (1861 – след 1943), български революционер от ВМОРО, македоно-одрински опълченец[10]
- Илиан Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Георгиев[11]
- Стоян Леков (? – 1924), български революционер
Бележки
редактиране- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Профил на община Кратово, Население, стр. 13 (PDF), архив на оригинала от 9 май 2009, https://web.archive.org/web/20090509084509/http://www.opstinakratovo.gov.mk/upload/Opstina_Kratovo-Profil.pdf, посетен на 10 януари 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 17-18.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 245.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41