Отваря главното меню

Горно Кратово (на македонска литературна норма: Горно Кратово) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Горно Кратово
Горно Кратово
— село —
Панорама на Горно Кратово
Панорама на Горно Кратово
North Macedonia relief location map.jpg
42.1° с. ш. 22.2° и. д.
Горно Кратово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Географска област Осогово
Надм. височина 959 m
Население 27 души (2002)
Горно Кратово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Горно Кратово е малко село, разположено на 3 километра североизточно от общинския център град Кратово в западните склонове на Осогово.

ИсторияРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Горна Кратова с 21 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 25 джизие ханета в Горно Кратова.[2]

В XIX век Горно Кратово е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Горно Кратово има 280 жители, всички българи християни.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Горне Кратово има 15 сръбски патриаршистки къщи.[4] След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Кратово (Gorno Kratovo) има 320 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Горно Кратово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Горно Кратово
  •   Арсо Арексов (Алексиев), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина, 4 рота на 11 серска дружина, щаб на 3 бригада[9]
  •   Стоян Леков (? – 1924), български революционер

БележкиРедактиране

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  8. Профил на община Кратово, Население, стр. 13 (PDF)
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16, 17-18.
Населени места в Община Кратово  
Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари

Исторически села: Ваклинци | Върбица