Годфрид IV
Готфрид IV Гърбавия (на френски: Godefroid III le Bossu, на немски: Gottfried IV, Gibbosus, der Bucklige; * 1040; † 27 февруари 1076) от род Вигерихиди (Арденски дом), е херцог на Долна Лотарингия през 1069 – 1076 г.
| Годфрид IV | |
| херцог на Долна Лотарингия | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 февруари 1076 г.
|
| Погребан | Вердюн, Франция |
| Управление | |
| Период | 1069 – 1076 |
| Семейство | |
| Род | Вигерихиди[1] |
| Баща | Готфрид III[1] |
| Майка | Дода[1] |
| Братя/сестри | Ида Лотарингска[1] |
| Съпруга | Матилда Тосканска (1070)[1] |
| Деца | Беатрис от Лотарингия |
| Други роднини | Годфроа дьо Буйон (племенник) |
| Годфрид IV в Общомедия | |
Живот
редактиранеСин е на херцог Готфрид III Брадатия († 1069) и Дода († 1053).Готфрид IV последва баща си след неговата смърт.
Готфрид IV се жени по политически причини през 1069 г. за Матилда († 1115), графиня на Тусция, доведена дъщеря на баща му от Беатрис († 1076). Готфрид IV и Матилда имат само едно дете, Беатрис († 1071).
От 1071 г. двойката живее разделено. В спора за инвеститура Матилда е на страната на папа Григорий VII, a Готфрид на страната на крал Хайнрих IV.
На 27 февруари 1076 г. Готфрид е убит във Влаардинген, докато ходи понужда, по нареждане на граф Роберт I от Фландрия, понеже Готфрид планувал поход против Роберт I. Той е погребан в катедралата на Вердюн.
Готфрид IV е определил за свой наследник племенника си Годфроа дьо Буйон. Хайнрих IV поставя обаче за херцог своя по-малък син Конрад II и граф Алберт III от Намюр като vicedux (вицехерцог) и регент. Годфроа дьо Буйон може да поеме наследството си едва през 1088 г.
Източници
редактиране- Theodor Lindner, Gottfried III. Gibbosus, (Herzog von Niederlothringen), Allgemeine Deutsche Biographie (ADB).9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 470 f.
- Georges Despy, Gottfried IV., der Bucklige, Hzg. v. Niederlothringen, Lexikon des Mittelalters (LexMA). 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 1598.
- Lamberti Hersfeldensis Annales, Oswald Holder-Egger in MGH SS 5, (1894), S. 243, Chronicon sancti Huberti Andaginensis, L. C. Bethmann, W. Wattenbach, MGH SS 8 (1848), S. 588.