Годфрид III
Готфрид III Брадатия (на немски: Gottfried III. der Bärtige; на френски: Godefroi II „le Barbu“; * ок. 997, † 21 декември или 30 декември 1069 във Вердюн) e херцог на Горна Лотарингия (1044 – 1046), Долна Лотарингия (1065 – 1069) и маркграф на Тусция (1056 – 1069), херцог на Сполето (1057 – 1069).
| Годфрид III | |
|---|---|
| херцог на Горна Лотарингия и Долна Лотарингия | |
 | |
| Наследник | Готфрид IV |
| Лични данни | |
| Роден | 997 г.
|
| Починал | 30 декември 1069 г.
|
| Семейство | |
| Династия | Вигерихиди |
| Баща | Готцело I |
| Потомци | Готфрид IV |
| Герб |  |
| Годфрид III в Общомедия | |
Готфрид произлиза от фамилята Вигерихиди (Арденски дом). Неговият баща Готцело I е херцог на Горна-и Долна Лотарингия. Когато Готцело I умира през 1044 г. император Хайнрих III дава на Готфрид Горна Лотарингия, а на брат му Готцело II Долна Лотарингия.
След смъртта на неговия брат Готфрид желае също и Долна Лотарингия, Хайнрих III поставя там обаче Фридрих II от Люксембург. Готфрид се бунтува с подпомагането на френския крал Анри I против императора. Не успява и е сменен от елзаския граф Адалберт, след неговата смърт 1048 г. от неговия брат Герхард.
След смъртта на неговата съпруга Дода през 1053 г., Готфрид се оттегля в Италия, където през пролетта 1054 г. се жени за Беатрис Лотарингска, вдовица на маркграф Бонифаций III от Тусция († 1052) от Дом Каноса, и дъщеря на Фридрих II от Лотарингия († 1026 от Вигерихиди) и Матилда Швабска († 1032, от Конрадините).
Хайнрих III сваля през 1055 г. Готфрид и затваря Беатрис и ги закарва като заложници в Германия. След една година папа Виктор II доринася за сдобряването на Готфрид с Хайнрих. Готфрид разполага не само с Маркграфство Тусция, а и с обширните владения на Беатрикс, които са до Емилия-Романя и долината на По, и си създава водеща позиция в Италия. През 1057 г. брат му Фридрих е избран за папа (Стефан IX, 1057 – 1058).
Той жени син си Готфрид IV, наричан „Гърбавия“, със своята доведена дъщеря Матилда Тосканска.
След смъртта на Фридрих II от Люксембург 1065 г. той получава обратно Херцогство Долна Лотарингия от крал Хайнрих IV и го управлява през последните си години, а неговата съпруга Беатрис († 18 април 1076) управлява в Тусция.
Готфрид умира през 1069 г. като херцог на Долна Лотарингия и маркграф на Тусция.
ДецаРедактиране
С първата си съпруга Дода (* 1052) Готфрид III има три деца:[1][2]
- Готфрид (* 1040; † 27 февруари 1076) го наследява в Долна Лотарингия (1069 – 1076)
- Ида (* ок. 1039; † 13 април 1113) става майка на Годфроа дьо Буйон.
- Вилтруда (* ок. 1043; † 1093), омъжва се за Адалберт II фон Калв († 22 септември 1099)
ЛитератураРедактиране
- Kurt Reindel: Gottfried II. der Bärtige. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 662 (Digitalisat).
- Lexikon des Mittelalters, München 2003, 4, Sp. 1601
- Egon Boshof, Lothringen, Frankreich und das Reich in der Regierungszeit Heinrichs III., 42 (1978), S. 63 – 127.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 202.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VI, Tafel 127.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Godefroi II „le Barbu“ Duke of Upper Lotharingia, fmg.ac
- ↑ Godfrey III 'the Bearded', Duke of Lorraine, Count of Verdun, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com