Градище (Габрово, Гевгелийско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
Градище или Марков манастир (на македонска литературна норма: Градиште, Марков Манастир) е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена над гевгелийското село Габрово, Северна Македония.[1]
| Градище Градиште | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Габрово |
| Основаване | късна античност |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
Местоположение
редактиранеГрадище е разположено на 1,3 km северно от Габрово, на 2 km на изток североизток от Петрово и на 4 km от Вардарския път. Представлява стръмен рид, висок 100 m на 300 m надморска височина над устието на Петровската река и Калица в Стара река. Достъпът до рида е през тесно седло от югозапад. Край рида минава локалният път по долинката на Стара река към планинския проход Калугерска чука и нататък в долината на Змиорница и Дошница и излиза на Вардарския път при Демир Капия. Така се заобикаля дългата 16 km Градешка клисура между Демир Капия и Удово.[1]
Антични останки
редактиранеВ ранновизантийската епоха на върха е изградена твърдина с триъгълна основа, размери 110 х 120 m (0,6 ha) и с издадени кули на ъглите. Вътрешна стена отделя южния най-висок дял като малък Горен град (акропол). По повърхността има парчета късноантична керамика, тегули и желязна сгур. В планините на югозапад от кастела има следи от разработване на медни и железни рудници.[2]
Средновековни останки
редактиранеКрепостта се използва и през средновековието. От периода са открити парчена гледжосана византийска керамика, монети — медни скифати от XIII век (латински имитации) и други.[2] Стената на акропола е била обновена, както и кулите на югозападния и югоизточния ъгъл. Югоизточната кула има подковообразна основа и по формата, големината и ориентацията напомня на църква.[3]
При разпада на Византийската империя и отделянето на земите в Повардарието в XIII и XIV век границата е южно от Демир Капия и този граничен кастел е контролирал граничните проходи, както на Вардарския път в Градешката клисура, така и на заобиколния път.[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 171.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 172.
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 173.