Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Демир Капия.



Демир Капия
Демир Капија
— град —
Знаме
      
Герб
Поглед на Демир Капия
Поглед на Демир Капия
North Macedonia relief location map.jpg
41.4114° с. ш. 22.2422° и. д.
Демир Капия
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Демир Капия
Географска област Тиквеш
Площ 311,06 km²
Надм. височина 202 m
Население 3275 души (2002)
Пощенски код 1442
Телефонен код 043
МПС код KA
Демир Капия в Общомедия

Демир Капия (старо Баня, на македонска литературна норма: Демир Капија) е град в Северна Македония, център на едноименната община Демир Капия.

ГеографияРедактиране

Градът е разположен на десния бряг на река Вардар на северния вход на едноименния пролом Демир Капия. Проломът продължава на юг по поречието на Вардар около 10 km и свършва до село Удово. В стръмните скали на пролома се намира пещерата Белата вода с внушителната си дължина от 955 m. Със стръмните си и високи склонове височините на пролома привличат катерачи и практикуващи екстрамни спортове.

През градчето протича малката река Бошава вливаща се във Вардар. Градчето разполага с железопътна гара на международната железопътна линия от Северна Европа през Скопие за Солун, а източно от града на лявия бряг на Вардар е магистралата Е75.

Столичният град Скопие отстои на около 112 km северозападно от Демир Капия, с когото е свързан с автомобилен магистрален път и железопътна линия. Най-близкоразположените други градове са Неготино (20 km, севрозападно) и Кавадарци (30 km, севрозападно), най-близкият граничнен контролно-пропускателен пункт е на границата между Северна Македония и Република Гърция при село Богородица, край град Гевгели, на 47 km югоизточно от градчето. По-важен регионален център е град Велес на 60 km севрозападно.

Долината на река Вардар е плодородна е времето топло с жарки лета и меки зими.

ИсторияРедактиране

Древност и СредновековиеРедактиране

Най-старото споменаване на селище в пролома Демир Капия съществувало около твърдината изградена да пази клисурата, е под името Стене (Stenae), стар римски град. По късно покрай крепостта в клисурата изниква средновековният град Просек. В средните векове градът придобива известност и важност като седалище на българските боляри Добромир Хриз и Стрез, ползващи се със статут на независими владетели. Районът около Просек се откъсва от Византия в края на XII век, по време на въстанието на Асеневци в Търново.

Османците превземат Просек вероятно в 1385 година. Крепостта е разорена, а жителите ѝ – прокудени. В турските документи от XVI век вече се говори за село Демир Капия, разположено ниско в долината на река Вардар северно от височините на стария град Просек. Местното българско население нарича селото Баня, заради разположените тук топли минерални води известни от древни времена.

Нова историяРедактиране

 
„Свети Атанасий“ в 1931 г.

В края на XIX век Демир Капия е малко българско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баня (Демир Капу) е населявана от 180 жители българи християни.[1] В началото на XX век Демир Капия е чисто екзархийско село. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Баня има 144 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на Първата световна война германски войски разкриват в района римски гробове и селище, чието име Богдан Филов установява като Юменион.[3]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Баня (Banja) като българско християнско село.[4]

След катастрофалното Валандовско земетресение (с магнитуд 6.7 по Рихтер) от 7 и 8 март 1931[5] година населението на с. Баня е преместено и настанено покрай железопътната станция Демир Капия. Тука започва нов живот, отворени са няколко търговски и занаятчийски обекти, а после е отворено и училище както и няколко стопански обекта.

След Втората световна война в Демир Капия са заселени много жители на село Търлис, Драмско, Гърция.[6]

 
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Демир Капия, построена в 1937 г.[7]

Според преброяването от 2002 година Демир Капия има 3275 жители.

Националност Всичко
македонци 3161
албанци 19
турци 19
роми 16
власи 0
сърби 34
бошняци 0
други 26

ЛичностиРедактиране

Родени в Демир Капия
  •   Васил Темелков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]
  •   Лазо Чифлишки, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[8]
Починали в Демир Капия
  •   Панайот Ангелов Амьорков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
  •   Стоян Стоянов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[10]
  •   Цончо Йотов Немецов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[11]

БележкиРедактиране

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 104 – 105
  3. Петър Хр. Петров (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, с. 71.
  4. Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
  5. „Румяна Главчева: Сеизмолозите в България и Македония са в непрекъсната връзка “. Агенция „Фокус“.
  6. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 5. Посетен на 15 декември 2013 г.
  7. Успение на Пресвета Богородица – Демир Капија. // Повардарска епархија, 22 септември 2008 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
  8. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 187, л. 87
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 18; оп. 1, а.е. 547, л. 69
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 187, л. 102