Градска панорама

Градската панорама (на английски: Skyline, „ска̀йлайн“, буквално „линия по небето“) представлява градски пейзаж, пълната или непълната гледка, която е композирана от високите сгради и съоръжения в града на фона на небето. Понятието е въведено през 1896 година от Чарлс Греъм, чиято цветна литография The Sky Line of New York City е включена в цветно приложение към „New York Journal“.[1] Терминът „скайлайн“ набира популярност и се използва и в други езици.

Градската панорама може също да се определи като изкуствения хоризонт, който е създаден от цялостната градска структура. В известен смисъл, тя е показател за икономическото и културното развитие на града, тъй като изграждането на високи и модерни сгради изисква големи материални и интелектуални ресурси.

Тя може да се оприличи на своеобразен пръстов отпечатък, тъй като не съществуват два града с една и съща панорама. По тази причина тя е често използвана в кадри от филми и телевизионни предавания, за да се покаже мястото на действието. Пол Спрайреген, член на Американския институт на архитектите, нарича градската панорама „физическо представяне [на градските] житейски факти... потенциално произведение на изкуството... неговата обща перспектива.“[2]

ИзточнициРедактиране

  1. New York Public Library. Moving Uptown: Nineteenth-century Views Of Manhattan, 1998, Section X[неработеща препратка]. Проверен на 14 ноември 2010 година.
  2. Spreiregen, Paul. Urban Design: The Architecture Of Towns And Cities. McGraw-Hill, 1965.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Skyline“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​