Емблема за пояснителна страница Тази статия е за сферата на човешка дейност. За науката вижте икономика (наука).

Икономика (от гръцки: οίκος – „домакинство“ и νέμoμαι – „управлявам“) е област от производството, разпространението и търговията, както и потреблението на стоки и услуги от различни посредници. Разбрана в най-широкия си смисъл, „Икономиката се определя като социална област, която набляга на практиките, дискурсите и материалните изрази, свързани с производството, използването и управлението на ресурсите“[1] Дадена икономика е резултат от набор от процеси, които включват като основни фактори нейните култура, ценности, образование, технологична еволюция, история, социална организация, политическа структура и правни системи, както и нейната география, природни ресурси и екология. Тези фактори дават контекст, съдържание и определят условията и параметрите в които дадена икономика функционира. С други думи, икономическата област е социална област на човешките практики и сделки. Тя не стои изолирана от света.

Съвременния капитализъм е пазарна икономика, в която собствеността на производствения капацитет е притежаван и управляван от частния сектор. Ролята на държавата е ограничена, до голяма степен, и се свежда до определени задачи.

От друга страна, традиционния социализъм е икономика, основана на команда, в която пазарите на свободния обмен на стоки и услуги, както и производството им, се заменят с производство, търговия и дистрибуция, направена от правителството на централното планиране или държавни предприятия. В тази икономика всички частни собственици на капитала (наречен капиталист) и на земя (наречени собствениците на земя) не са разрешени или забранени; разрешено само частната собственост е на потребителски стоки.

ИсторияРедактиране

В древносттаРедактиране

В древността, икономиката се е основавала почти изцяло на земеделието с цел прехрана. Повечето хора са обменяли стоки с близките им. Думата икономика се появява в Древна Гърция, при обмяната на роби между свободните граждани. Един от икономическите въпроси бил този за недостига на ресурсите. Аристотел е първият, който прави разлика между обменна стойност и полезна стойност на дадена стока (в съчинението му „Политика“, Книга I).

В СредновековиетоРедактиране

През Средновековието, в центъра на икономическите дейности отново е била прехраната. Едва по време на Великите географски открития, завоевателите започнали да искат „рисков“ капитал – средства, чиито влагане ще бъде оправдано с богатствата, които ще бъдат донесени от Новия свят. Търговци като Якоб Фугер и Джовани ди Бичи (1360 – 1428) основали първите банки. Откритията на Марко Поло, Христофор Колумб (1451 – 1506) и Васко да Гама довели до създаването на първите глобални икономики. Първите предприятия се занимавали с търговия. Първата стокова борса била основана в Антверпен. По това време, смисъла на понятията икономика и търговия съвпадали.

КолониализациятаРедактиране

Виж още Колониализация.

Европейските завоевания ставали колонии. Силните нации-държави Испания, Португалия, Франция, Великобритания и Нидерландия се опитвали да контролират търговията чрез мита и такси, целящи да защитят собствените им икономики. Меркантилизъм е след първите опити да се намери баланс между частните и държавните интереси. Влиянието на аристокрацията намаляло, били образувани първите държавни икономически органи. Банкери като Ротшилд (1773 – 1855) започнали да дават заеми за държавни проекти, като войни и инфраструктура.

Индустриалната революцияРедактиране

Развитието на науката и техниката направило възможна индустриалната революция. Първият икономист в съвременния смисъл на думата бил Адам Смит (1723 – 1790). Той изказал хипотезата, че поддържането на свободна търговия е личен интерес на всеки човек, което се превърнало в антропологичната основа на икономиката. Много хора емигрирали от Европа в Америка в търсене на икономическа свобода. По същото време, в Европа, меркантилизмът (протекционизмът) започнали да отстъпват на свободния капитализъм, което довело до икономически растеж. Откритията в науката и тяхното приложение в техниката позволили масовото производство на стоки и разделянето на труда, които дали основа на индустриалната революция.

Капитализъм и комунизъмРедактиране

Механизацията на труда и преразпределението на благата увеличило благосъстоянието на притежателите на капитали, но и увеличило бедността и глада. Това довело някои философи, като Карл Маркс (1818 – 1883) и Фридрих Енгелс (1820 – 1895) да опишат икономиката като „система на капитализма“. Експлоатацията на труда и природата от страна на капиталистите създава излишък. Така капиталът ще се натрупва, което с крайна сметка ще унижощи конкуренцията. Затова, комунизма е трябвало да унижощи капитала. Първата планова икономика е била установена след Октомврийската революция от Ленин, но бързо е заменена 1921 г. с Новата икономическа политика (на руски: Новая экономическая политика, НЭП) която по същество е либерализация на пазара. През 1925 година, след смъртта на Ленин, Николай Бухарин става основният поддръжник на НЕП. Според болшевишката партия НЕП е просто временно решение и капиталистическите ѝ черти представляват един вид предателство на комунистическите принципи. Политиката бива изоставена от Йосиф Сталин, който я замества с първия петгодишен план (петилетка). Въвежда се планираната централизирана икономика. Други държави започнали да прилагат мерки, с цел да ограничат безконтролния капитализъм, т.нар. Манчестърски капитализъм.

След Втората световна войнаРедактиране

След хаоса на двете световни войни и Голямата депресия, хората започнали да търсят нови средства за контрол върху икономиката. Началото било дадено от икономистите Фридрих фон Хайек (1899 – 1992) и Милтън Фридман (1912 – 2006), които настоявали за създаване на механизъм за глобална световна търговия. Те са основоположници на т.нар. неолиберализъм. Предоминиращият възглед бил на Джон Мейнард Кейнс (1883 – 1946), който настоявал за по-строг контрол на пазара от страна на държавата – поставил началото на теорията, според която държавната намеса може да облекчи икономическите проблеми и да стимулира растежа. В края на 50-те години на 20 век икономическият растеж в Америка и Европа (т.нар. икономическо чудо, на немски: Wirtschaftswunder) – довел до нова форма на икономиката, в центъра на която била консумацията. През 1958 г. Джон Кенет Гълбрайт (1908 – 2006) започнал да говори за консуматорско общество. Икономическата система в повечето развити държави се определя като социална пазарна икономика.

Краят на 20 век – началото на 21 векРедактиране

След падането на Желязната завеса и преминаването на страните от Източния блок, включително България, към демократично управление и пазарни икономики, започва да се налага идеята за постиндустриалното общество, идея, която трябва да означи едновременно налагането на сектора на услугите за сметка на индустриалното производство, а също и нарасналата необходимост и ценност на знанието и креативността в бизнеса. В действителност идеята за постиндустриалното общество възниква през 70-те на 20 век [2], но тя особено се налага, за да опише ръстът на икономики като Китай в този период и сегашния момент (терминът е например използван от Бил Клинтън за да опише икономическия ръст в Китай през 1998).

С масовото навлизане на интернет особено след 2000 – 2001 възниква идеята за интернет и информационна икономика, както и се налага значението на електронната търговия и бизнес, както и разбирането за глобалното информационно общество. Експанзията на икономики като китайската и бразилската в същото време отменят правилото за западно-доминираните (от типа САЩ и Западна Европа) икономически модели, макар че в действителност те съдържат много от характеристиките на тези модели.

Устройство на икономиката (стопанството)Редактиране

Принципи на действиеРедактиране

СекториРедактиране

Относително обособени дейности в икономиката изграждат верига от причинно-следствени връзки, на основата на които тя се разделя на четири сектора[3]:

  1. Първичен икономически сектор – добив на суровини (руди, горива) и отглеждане на растения и животни със селскостопанско предназначение;
  2. Вторичен икономически сектор – индустриално преработване на добитите суровини в технологично нови материални изделия;
  3. Третичен икономически сектор – услуги;
  4. Четвърти икономически сектор – образование, научни изследвания, информационни технологии и изобщо дейности, основаващи се изключително на знанието. Във връзка с това се употребява и понятието икономика на знанието.

Първичният сектор е този с най-ниска добавена стойност, а последният съответно с най-високата добавена стойност, което означава, че той, при равни други условия, ще носи най-високата възвръщаемост.

В зависимост от стопанските деятели икономиката се дели най-общо на частен сектор, където предприемачството е на гражданите, и публичен сектор, където дейностите се извършват по решение на държавата. Публичният сектор се финансира с данъци от гражданите и предприятията[4]

Икономика на БългарияРедактиране

Икономиката на България е силно отворена пазарна икономика, на 70-о място в света в 2011 г. според външни оценки. Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия.

Измерители на стопанското развитиеРедактиране

Има множество начини за измерване на икономическата активност на една страна. Тези методи за измерване включват:

БВПРедактиране

БВП, т.е. брутният вътрешен продукт на дадена страна, е мярка за големината на нейната икономика съдейки по стойността на произведените стоки и услуги за една отчетна/календарна година. Най-конвенционалният икономически анализ за страна разчита основно на икономически показатели като БВП и БВП на глава от населението. Макар това често да е удобно за използване, трябва да се има предвид, че БВП само включва икономическата активност, за която има размяна на пари.

БележкиРедактиране

  1. James, Paul; with Magee, Liam; Scerri, Andy; Steger, Manfred B. (2015). Urban Sustainability in Theory and Practice: Circles of Sustainability. London: Routledge. p. 53
  2. Съществува дебат около първото използване на термина, като едно от предположенията е, че терминът е изкован от Даниел Бел в книгата му от 1973 The Coming of Post-Industrial Society, а другото предположение възлага авторството на Иван Илич, латинско американски социален философ в книгата му Tools for Conviviality. Терминът също така е използван във философията, за да означи затихването на постмодернизма през 90-те.
  3. „Сектор“ е взаимозаменяема дума с „бранш“ и „отрасъл“, когота това се отнася до специфична дейност, например: текстилен сектор = текстилен бранш = текстилен отрасъл.
  4. Правото разглежда търговците с техните предприятия като отделни субекти на правото, известни като юридически лица, и по тази причина ги отграничава от самостоятелно действащите граждани, известни в правото като физически лица.

Вижте същоРедактиране

Икономически сектори: