Гражина Шват-Гълъбова
Гражина Шват-Гълъбова (на полски: Grażyna Szwat-Gyłybowa) e полска българистка, литературна историчка.
| Гражина Шват-Гълъбова Grażyna Szwat-Gyłybowa | |
| полска българистка, литературна историчка | |
| Родена |
1956 г.
|
|---|---|
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работила в | Варшавски университет Полска академия на науките |
Биография
редактиранеГражина Шват-Гълъбова е професор във Варшавския университет и Полската академия на науките, литературовед, член на Научния съвет на Института по западно- и южнославянски филологии на Варшавския университет, през 2007 – 2011 г. – директор на Института по славистика при Полската академия на науките, главен редактор на списание Slavia Meridionalis.[1]
Гражина Шват-Гълъбова е преводач на текстове на Боян Папазов, Антонина Желязкова и Желю Желев.[2]
Награди
редактиране- 1994 – диплом на Министъра на културата на Република България за заслуги към българската култура
- 1999 – диплом на Министъра на културата на Република България за заслуги към българската култура
- 2004 – почетен диплом на Българската академия на науките за заслуги към българистиката
- 2004 – медал „50 години славистика в Полската академия на науките“
- 2004 – награда на ректора на Варшавския университет
- 2005 – Сребърен кръст за заслуги към Полската република
- 2012 – Златен медал за продължителна служба
Библиография
редактиранеМонографии
редактиране- W kręgu bułgarskiej groteski (o twórczości Jordana Radiczkowa). Slawistyczny Ośrodek Wydawniczy, Warszawa, 1991, ss. 121.
- Haeresis bulgarica w bułgarskiej świadomości kulturowej XIX i XX wieku. Warszawa: Slawistyczny Ośrodek Wydawniczy, 2005, ss. 335. ISBN 83-89191-33-4 [3]
- Haeresis bulgarica в българското културно съзнание на XIX и XX век. Превод от полски Вера Деянова и Грета Коминек. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, 376 с. [4]
Редакция и съставителство
редактиране- Kultura, język, komunikacja: problemy globalizacji i kultur narodowych (заедно с Анджей Маковиецки), Warszawa: Uniwersytet Warszawski. Wydział Polonistyki. Instytut Slawistyki Polskiej Akademii Nauk, 2001. ISBN 83-915364-1-6.
- Leksykon tradycji bułgarskiej. (съвм. с Евелина Джевиецка), Warszawa 2011, ss. 375. [5]
Студии
редактиране- „Literatura jako narzędzie zła.“ В: Kategoria dobra i zła w literaturach słowiańskich, red. T. Dąbek – Wirgowa i A. Z. Makowiecki, Warszawa 1994, s. 121 – 126.
- „Literatura bułgarska po przełomie.“ Arkusz, czerwiec 2000, s. 1 – 2.
- „Bogomilstwo – wielki temat kultury bułgarskiej w prozie Emiliana Stanewa.“ В: Wielkie tematy kultury w literaturach słowiańskich, t. 6, red. I. Malej i Z. Tarajło-Lipowska, Wrocław 2004.
- „Wiedza lokalna i uniwersalna.“ Literatura na świecie, nr 3 – 4/2006, s. 138 – 148.
Източници
редактиране- ↑ Кратък биографичен очерк на Гражина Шват-Гълъбова на сайта на Института по славистика към Полската академия на науките ((pl))
- ↑ Библиография на Гражина Шват-Гълъбова на сайта на Полската академия на науките Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. ((pl))
- ↑ Резюмета на полски и английски на книгата Haeresis bulgarica w bułgarskiej świadomości kulturowej XIX i XX wieku на сайта на Института по славистика към Полската академия на науките Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. ((pl)) ((en))
- ↑ Дечка Чавдарова, „Kонцептуализацията на богомилството в българската култура през погледа на полска българистка“. – рец. в сп. „Литературна мисъл“, 2011/2, с. 11.
- ↑ Резюмета на полски и английски на книгата Leksykon tradycji bułgarskiej на сайта на Института по славистика към Полската академия на науките[неработеща препратка] ((pl)) ((en))
Външни препратки
редактиране- От и за Гражина Шват-Гълъбова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Гражина Шват-Гълъбова в сп. „Литературна мисъл“
- Анкета с Гражина Шват-Гълъбова, „Балкански идентичности“
- Гражина Шват-Гълъбова, „Паметта на историята. Една равносметка на Стефан Цанев“, доклад на научна конференция „Пари, думи, памет“ (3 – 4 април 2003 г.)
- Гражина Шват-Гълъбова, „Изобретени емоции и практическия разум. Казусът – България“ (видео), Международна интердисциплинарна конференция „Места на паметта. Емоции и страсти“, 3 – 4 ноември 2011, София, YouTube, публикувано на 3 май 2012 (видео)