Графство Холандия
Холандия (на нидерландски: Graafschap Holland; на немски: Grafschaft Holland) е първоначално графство в средновековната Франкска империя и по-късно в Свещената Римска империя във Фризия между Рейн и Амстел в днешна Нидерландия. Дълго време историческа област Холандия е наричана Графство Холандия. Столица е Харлем, 1248 г. Хага.
| Графство Холандия | |
| 880 – 1795 | |
 Герб | |
.svg) | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | |
| Официален език | |
| Религия | |
| Графство Холандия в Общомедия | |
Графството Холандия е управлявано от династиите: Герулфинги, от 1299 г. – Авенските, от 1356 г. – Вителсбахите, от 1433 г. – Бургундия, от 1477 г. – Хабсбургите.
История редактиране
Графството е основано през началото на 10 век от вожда на фризите Дитрих на отново завоюваната от викингите територия. През 922 г. Дитрих е признат от крал Карл III. Холандия е била част от Племенното херцогство Лотарингия и попада с него през 925 г. към Източното франкско кралство.
Основани са градовете, в скоби – годината на основаване:
- Геертруиденберг (1213)
- Дордрехт (1220)
- Алкмаар, Хаарлем (1245)
- Делфт (1246)
- Лайден (1266)
- Гауда (1272)
- Амстердам (1300/06)
- Ротердам (1340)
- Хага (резиденция, формално никога не получава градско право)
Териториите на Бургундска Нидерландия и другите Хабсбургски завоювания Гронинген, Фризия, Утрех, Гелдерн са причислени от Карл V първо към новообразувания Бургундиски имперски окръг и 1548 г. към държавната общност Седемнадесет провинции.
Вижте също редактиране
Литература редактиране
- Aryeh Grabois: Illustrierte Enzyklopädie des Mittelalters, Athenäum 1981, S. 281.
