Отваря главното меню

Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“

симфонично произведение на Веселин Стоянов

Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю" е циклично – четиричастно програмно симфонично произведение на Веселин Стоянов, създадено през 1941 г.

Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“
Сюита на Веселин Стоянов
Композитор Веселин Стоянов
Времетраене около 26'
Части четири:
I част – „Бай Ганю пътува“ – Moderato
II част – „Бай Ганю във Виена“ – Andante, Maestoso e pesante, Tempo di vale, Lentamento
III част – „Бай Ганю в банята“ – Allegro molto
IV част – „На село“ – Lagramente
Създаване 1941 г.
Записване 1941 г.
Изпълнител Голям симфоничен оркестър

Специфика на творбатаРедактиране

Веселин Стоянов изгражда крупната симфонична сюита. За основа е послужило едноименното произведение на Алеко Константинов и е доловил характерни черти на националната психика, зорния източник, които са му необходими за изграждането на образа. Избира „Бай Ганю пътува“, „Бай Ганю във Виена“ и „Бай Ганю в банята“. Такива са и названията на трите първи части в сюитата. Четвъртата част „На село“ не е свързана с литературния сюжет и тя има важен идеен смисъл и противопоставя на байганювщината здравото и смислено в бита и душевността на българина. В произведението се усеща влияние от музиката на Рихард Щраус и романтичната програмна сюита. Веселин Стоянов не желае да присъства битовото, тематичното единство е в I, II, III част – обединява ги персонажът.

Особености на цикличната структура на произведениетоРедактиране

Сюитата е изградена като четиричастен цикъл. Композиторът е създал произведение, което увлича със своята яркост и подчертан колорит.

I част – „Бай Ганю пътува“, e в сонатна форма с обобщеност на тематичния материал. Главната тема е характеристиката на Бай Ганьо, а II тема е лирична, контрастна, с народно-песенни интонации. Разработката съдържа кратко развитие на темите и нов тематичен материал, който допълва образа на героя с нови черти. Принцип на вариантно-вариационно развитие. Репризата е синтетична и съкратена.

В тази част е обрисуван образа на героя на фона на бързо сменящите се картини. От пътуващия влак пред погледа му се разкриват родните пейзажи. Грубоватата и ъглова тема с преднамерена тромавост ни обрисува образът на Бай Ганю. В музиката се чувства ароматът на народното изкуство.

Свежо прозвучава втората тема, изпълнявана от кларинет под глисандови построения в арфа, в която се долавят чертите на народните песни.

В разработката на първата част се появяват нови теми, които допълват образа на главния герой с нови черти.

II част – „Бай Ганю във Виена“, Andante maestosoпроста двуделна форма – противопоставяне на две контрастни образни сфери:

  1. сходна с тематичния материал от I част
  2. тема на виенчанката – виенски валс /музикален период с повторен строеж/. Действа принципът на контраста. Чертите на народния танц са силно променени – тромави, ярки акорди и ориенталски колорит.

Тази част Веселин Стоянов посвещава на веселите приключения на героя. Пристигнал във Виена, той бързо се ориентира в новата обстановка, повежда разговори, за да продава розово масло. Той не се интересува особено от културните ценности на града, но погледът му е привлечен от изящна виенчанка. С комична тържественост Бай Ганю се представя, а образът на виенчанката е предаден от грациозен виенски валс в солираща цигулка.

Композиторът използва в изграждането на тази част характерни, контрастни жанрови средства. Остроумно са включени и изобразителните елементи. Така например смущението на виенчанката, изненадата ѝ от дързостта и непохватността на Бай Ганю са предадени от приглушено звучащия минорен вариант на валса.

Появява се и главната тема от първа част, но в изменен вид. Тя е последвана от ръченица. Но чертите на народния танц са силно променени. Тя звучи тромаво, а в ладовите средства са включени ярко звучащи акорди, придаващи ориенталски колорит на музиката. Краят на ръченицата е отделен чрез изобразителен момент, разкриващ трагикокомичната развръзка на приключението. Дързостта на Бай Ганю е възнаградена с плесница (инструмент камшик). В дисониращите акорди, последвани от бързо пробягващи пицикати, майсторски е обрисувана картината на изненадващата виенчанка, учудването на Бай Ганю.

III част – „Бай Ганю в банята“, е в сложна триделна форма. Още в самото начало скокът на Бай Ганьо във водата е илюстриран ефектно в оркестъра. Тематичния материал е сходствен на темите в I част и на ръченицата от II част. Включва се и нов тематичен материал, като орнаментирана мелодия издава близост с народната музика.

IV част – „На село“, е силно контрастна на другите части. Изразява преклонение пред родното, възвишена патетичност, разкрива родния български пейзаж, противопоставяне на байганьовщината. Ярък национален колорит на музиката, долавя се широтата на епичните народни песни. В духовите инструменти прозвучава овчарски кавал. Пасторалните картини естествено преливат в епична широта на последните страници.

Състав на оркестъраРедактиране

  • Timpani
  • Campanelli
  • Tamburo piccolo
  • Triangolo
  • Tamburino
  • Piatti
  • Gran Cassa
  • Piatti
  • Silofono

БиблиографияРедактиране

  • Стоянов, Веселин, „Гротескна сюита Бай Ганю“ за симфоничен оркестър, партитура, издание на СБК, София, 1960 – обяснителни бележки към произведението със структурен музикално-естетически анализ на творбата.
  • Бояджиева – Луизова, Мария, История на българската музикална култура, част I, академично издание на АМТИИ, Пловдив, 2008
  • Стоянова, Елена, Музикална литература, втора част, Музика, София, 1986, стр.187 -191
  • Стоянов, Веселин, „Гротескна сюита Бай Ганю“ за симфоничен оркестър, партитура, издание на СБК, София, 1960
  • Хлебаров, Иван, Симфонизмът на българските композитори от Второто поколение, Музика, София, 1977

Външни препраткиРедактиране