Веселин Стоянов
Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.[1][2] Почетен гражданин на Велики Преслав.[3]
| Веселин Стоянов | |
| български композитор, пианист, музикален педагог и общественик | |
 Портретна снимка, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Веселин Анастасов Стоянов
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Стил | симфония |
| Инструменти | пиано |
| Семейство | |
| Баща | Анастас Стоянов |
| Братя/сестри | Андрей Стоянов |
| Деца | Красимира Стоянова арх. Антоанета Стоянова |
Биография
редактиранеРоден на 20 април 1902 година в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 година – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 година Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
През 1937 година започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 година се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 година е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.
Стоянов е герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.
Памет
редактиране
На Веселин Стоянов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Произведения
редактиране- Оркестрова музика
- Две симфонии
- Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“
- Празнична увертюра“
- Симфоничната поема „Кървава песен“
- Рапсодия за симфоничен оркестър
- Концерти
- Три концерта за пиано и оркестър
- Концерт за цигулка и оркестър
- Концерт за виолончело и оркестър
- Концертино за цигулка
- Опери
- „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935)
- „Саламбо“, либрето Борис Борозанов по романа „Саламбо“ на Густав Флобер (София, 1940)
- „Хитър Петър“
- „Папеса Йоанна“, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969)
- Произведения за пиано
За него
редактиране- Стършенов, Богомил. Веселин Стоянов. С., 1962.
- Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
- Любомир Сагаев. „Книга за операта“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2008
Източници
редактиране- ↑ Биография и списък с произведения на Веселин Стоянов в сайта на Съюза на българските композитори.
- ↑ Боянка Арнаудова, Веселин Стоянов – драмата на противоречието, в-к Култура, бр. 30 (2503), 26 юли 2002.
- ↑ Почетни граждани на Велики Преслав // velikipreslav.bg. Посетен на 5 април 2023. (на български)