Отваря главното меню

Грундът (на немски: Grund – основа, почва, земя), е основен елемент от технологията на живописта, материал, който се нанася с четка или шпакла върху носителя на дадена живописна творба - дъска, платно, пергамент, хартия, метал и др., с цел по-доброто полагане на боите на гладка повърхност. Грунд за стенна живопис е най-често хоросан, състоящ се основно от пясък и гасена вар. Като грунд за позлатяване служи болус (род глина).

Основната функция на грунда е технологична - той трябва да бъде достатъчно здрав и траен, а живописният слой, положен върху него, да прилепва добре. Но грундът може да има и художествено-естетическа функция, когато е например гравиран, или има релефна повърхност. При използването на полупрозрачни бои и цветни лакове (велатура) грундът прозира под живописния слой, което, както и при цветните грундове, придава особени ефекти и влияе на нюансите на боите.

Съставът на грунда може да бъде най-различен в зависимост от това, на какъв материал е положен, както и от времето на създаването на живописната творба. Например традиционно за маслената живопис в грунда се поставя като лепило-свързвател ленено масло, а за темперна живопис (икони) най-често са смесвали туткал с гипс или креда на прах.

Най-често срещаните и използвани материали за грундиране (в различни комбинации):

1) запълнител от минерални вещества: гипс или креда; в по-ново време – винервайс, цинквайс и др.

2) лепила: туткал, желатин, ленено масло, маково масло, яйце, гуми арабика и др.

3) пластификатор: например пчелен мед, различни естествени и изкуствени смоли, сапун.

Особено в западната живопис (17-18 век) грундът е бил специално тониран чрез прибавка на пигменти (червен, сив и др. грундове).

Исторически рецептури и напътствия за различни видове грундове се намират в зографските еминии и западните трактати за живописта.