Гръцки търговски флот
Гръцкият търговски флот (на гръцки: Ελληνικού Εμπορικού Στόλου) е съвкупността от търговските кораби на Гърция.
В разширен смисъл към него се отнасят също и търговските кораби в собственост на гръцки граждани и на членове на гръцката диаспора, както и други търговски кораби, ползващи гръцкия флаг (регистрация в Гърция) като удобен флаг.[1]
Предистория
редактиранеПо силата на артикул 11 от Кючуккайнарджийския мирен договор всички османски поданици имат правото да ползват руския военноморски андреевски кръст като флаг, от което се възползват най-вече гръцки корабособственици от Архипелага за изграждането на нови кораби с голям тонаж.[2]
Развитие
редактиранеПрез 1860 г., след Кримската война, финансова криза изправя гръцката корабна индустрия и търговски флот пред колапс и предвид края на т.нар. епоха на платното, т.е. необходими са колосални инвестиции в параходи. Това налага пряка намеса на държавата, посредством поръчки, в този ключов за гръцкото стопанство сектор, но и води след себе си до поставянето на публичните финанси на страната под международен контрол.[3] От друга страна, гръцките корабособственици, в защита на своите меркантилни интереси, се обособяват в английска партия, посредством която защитават своите търговски интереси. Именно английската партия е в основата на помирението между гръцката църква и Вселенската патриаршия (1850), като след преотстъпването на Йонийските острови (1864) – Англия започва да играе първостепенна роля в гръцката политика. [4]
Последни тенденции
редактиранеКитайската компания „Коско" (Cosco) купува за 1 млрд. долара товарния терминал на пристанището в Пирея през 2009 г., а от средата на 2016 г. цялото пристанище е в китайски ръце. [5][6]
Източници
редактиране- ↑ Lloyd's List Top 100 Most Influential People in the Shipping Industry. Edition 6, page 61 // Lloyd's List. Посетен на 24 май 2017.
- ↑ Αυγητίδης Κ. 2006.
- ↑ Depredations: Overend, Gurney & Co and the Greek and Oriental Steam Navigation Company, by 'Stefanos Xenos' (1869)
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 67 и 181 – 184; През 1858 г. тонажът на гръцкия флот достига 268 600 срещу 85 502 през 1838 г., а за периода 1856 – 1870 г. само тонажа с парен двигател достига 404 000.
- ↑ Китай ще инвестира в търговския флот на Гърция
- ↑ Гърция продаде най-голямото си пристанище на китайци