Губислав
Губислав е село в Западна България. То се намира в Община Своге, Софийска област.
Губислав | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 34 души[1] (15 март 2024 г.) 1,47 души/km² |
Землище | 23,208 km² |
Надм. височина | 1056 m |
Пощ. код | 2274 |
Тел. код | няма |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 18040 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015) |
География
редактиранеСело Губислав се намира в планински район.
Голямо значение за развитието и поминъка на едно селище и живота на населението му оказва климатът, който се определя от атмосферната циркулация и особеностите на терена. Село Губислав има планински характер и околните склонове и върхове влияят на атмосферната циркулация на въздуха и създават разнообразен климат. Селото, което е разположено в южния склон на северното било на Стара планина, до известна степен е запазено от северните ветрове и по-слабо от южните. Слабо е изложено на североизточните ветрове по течението на р.Искър и Пробойница, както и на западните и югозападните. Самото южно изложение на махалите и препятствията за силни ветрове и въздушни течения създават условия за мек климат и краткото задържане на снеговете. Почвата е песъчлива, бедна и поради наклона на терена е изложена на постоянна ерозия. Затова в миналото и сега без постоянно наторяване с оборски тор е негодна за селскостопански култури. Почти всички ниви в миналото сега се ползват като ливади. При наличието на многото селскостопански животни в миналото, а оттам и оборска тор, са виреели жито, царевица, картофи и др., но сега от обеднялата почва се произвеждат само картофи и фуражни култури. Надморската височина е значителна – от 600 до 1000 м, но южното изложение и сравнително мекия климат създават условия за отглеждане на овощни култури – ябълки, круши, череши и др. Главно в Орешето и околностите му виреят некултивирани орехови дървета, от където носи името си. Тук виреят много билки. Има и условия за пчеларство.
История
редактиранеСпоред някои източници, образуването на Губислав е станало през тракийско време. Това се потвърждава от многото находища в местностите Танкио хърт, около къщите на Чуколовци, Видин град, Селището, а така също и в Мачище над Синия вир, близо до къщите на Вуцинци. В тези местности са намирани останки от глинени съдове, каменни прибори, монети и др., което подсказва за съществуването на живот преди османското владичество. Стар път е съществувал от Селището, през Червеняко за към Равно буче. Но това не е началото на селото, по-късно е изчезнало това население, не се знае колко време е съществувало, както и причините за неговото изчезване-преселване, бягство от други племена и др.
Началото на сегашното село идва през османското владичество, когато родове от Зимевица са се настанявали тук с добитъка през зимните месеци. Постепенно Губислав се е оформило като отделно от Зимевица селище, което е наричано още и Страньето, защото е отстранено от главното село. През 1939 година тогавашната махала Губислав се отделя като самостоятелно населено място.[2] Днес селото се намира в южния склон на Пробойнишкото дефиле, разположено в пет махали, всяка една от които представлява отделно малко селище като се започне от р.Петренски дол до местността Параджилняка с дължина около 10 – 12 км. Те са – махала Самотвор, която е най-близо до гара Лакатник; махала Осеноравен, която изчезна поради изселване на хората; махала Селището-Положище; махала Орешето, която е център на селото; махала Мачище-най-отдалечената; и новосъздадената напоследък махала Пробойница /Горна Пробойница/ до Петренски дол, отдалечени една от друга по на 3 – 5 км. Селото е едно от най-разпръснатите селища в махали и отделни къщи в западна Стара планина.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ този район се намират много исторически местности. Така например за м. Видин град има предание за малко градче преди османското владичество. Друго предание за него е, че са отглеждани лозя и е добивано вино, от където е останало Винин град, а по-късно Видин град. Недалече от това место на югоизток, в Милановското землище /Осиково/, над скалите срещу гара Лакатник, има местност Градището, където личат следи от укрепления за отбрана през турско време. Старинни останки се намират в местността Танкио хърт около къщето на покойния Павел Ангелов Костов /Чуколов/, от древни постройки, черква и гробище – вероятно тук е имало изчезнало селище. Такива останки според мемоарите на Паун Вучков е имало още на две места – Калилото и Положище. На тези места е намирана в миналото сгурия от желязо.В Селището също е имало останки от старо село, откъдето е останало наименованието на махалата. Хаджийската падина – владяна от някой хаджия, откъдето носи името си.
Хайдушкото кладенче и Хайдушки дол са свързани с Панайот Хитов, който, подгонен от турците, се е укривал с четата си в този край. /Байрактар е бил Васил Левски, и до днес съществува „пътеката на Левски“ – бел.В.Дичева/.
Западно са Тодорини кукли /скали/, където се е укривала боркиня Тодора. Южно от местността Царица е местността Балдуин, която е свързана с името на латинския император Балдуин, обширен хълм, граничещ с Губислав, Заноге, Зимевица, Вършец. Североизточно, наблизо до Орешето се намира интересна природна забележителност – извисява се голяма скала от червен пясъчник, наречена Червената скала, предната част на която наподобява стена на стара грамадна сграда. Някога в това, на пръв поглед непроходимо усое са минавали няколко важни пътища, които са прекосявали многобройните планински хребети и хълмове, за да свързват севера с юга. Най стар път е бил този, който е идвал от Видин през Берковица, Вършец, Белите речки, Осиково за София. По-късно оживен път за турските кервани минавал от София през Искрец, Заноге, през Губислав, Осиково за Дунава, който е свързвал северната Дунавска провинция Дакия със Софийската стратегия.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Динев, Любомир. Селищната област по Искърския пролом: Антропогеографски проучвания. София, Издателство на СУ, 1943. стр.83